Къркъ̀мските езера са едни от малко познатите в Пирин. Посещават се рядко от туристите. Достигането им не е трудно. Възможностите за това са няколко. Най-често се използват пътеките по долината на потока Къркъ̀мската вòда, както и тази, която започва от т.нар. Разложки завой на шосето гр. Банско – х. „Вихрен“. Втората е най-удобна и най-често често използвана от планинарите. Ходенето по нея е истинско удоволствие.
Маршрутът започва от шосето гр. Банско – х. „Вихрен”, на около 350 м южно от Разложкия завой. Оттук се отделя широка, добре очертана пътека, която следи гърба на рида, който разделя долините на реките Демя̀ница и Ѝкришча (Ѝкришка рèка). Тя се изкачва по стръмнината и за около 20-25 минути достига м. Парѝте – скален откос, надвесен над долината на р. Демяница. Оттук измежду короните на дърветата се откриват прекрасни панорами към Разложката котловина – на североизток, и долината на р. Демяница – на югоизток.
Продължава се на юг. Скоро наклонът намалява. Следва почти равен участък, дори кратко спускане, за да започне отново изкачване. На около половин час от м. Парите пътеката доближава една от ски пистите, които започват от Тодорин връх (Тодорка). От мястото се открива гледка към върховете Вихрен и Кутело.
Пътеката продължава в южна посока, през гората, по склона към долината на Демяница. Пресича се ровинен улей, който се спуска откъм пистите, и за още половин час се достига м. Къркъ̀мо – оградена от гора, тук-там обрасла с храсталак наклонена поляна. Малко преди нея на места измежду дърветата се откриват красиви гледки към гребена на Ушѝците и Стрàжите и към върховете Каймàкчал, Конарèво и Къркъ̀мски чал.
След като пресече поляната, пътеката се изкачва по склона на югозапад. За около минута се достига гърба на нисък рид, който огражда плитката долина на потока Къркъмската вода от северозапад. Тук отляво (североизток) пътеката се събира с тази покрай самата река.
Продължава се на югозапад. Пътеката се вие по стръмнината и след 10-на минути влиза в северния край на циркуса Къркъ̀ма, при оттока на малко, почти затлачено езеро – тиак. От Разложкия завой до тук се идва за около 1,30 – 1,40 ч.
Самото езеро е малко – едва 1,57 дка. То е плитко с почти равни, в голямата си част заблатени брегове. В горещите летни месеци, когато притокът на вода намалее, прилича на речен разлив. От бреговете му се открива красива панорама към издигащия се югозапад Тодорин връх.
Продължава се на запад. В началото пътеката пресича изтичащия от езерото поток. След това заобикаля езерото от север, провира се през треви и клек, и се изкачва до поляна. Тя представлява дъно на отдавна запълнено езерно дъно, през което извива маловоден поток. Достига се място, където пресича последния и навлиза във висока клекова гора.
Върви се в южна посока. Пътеката преваля нисък рид, който разделя циркуса на две части, минава край пресъхващо езерце – локва, вдясно до нея, и се спуска до северозападния край на най-голямото езеро в групата – Къркъ̀мското (2 ч. от началото на маршрута).
Къркъмското езеро е едно от най-красивите в Пирин. Има формата на неправилен овал и площ 18 дка. В югозападната му част има малък остров. Бреговете му са стръмни, каменисти и труднодостъпни с изключение на югоизточните части, където са почти равни, затревени. Почти отвсякъде те са обрасли с гъст мъчнопроходим клек.
Връщането може да стане както по вече описаната пътека, така и по тази по долината на Къркъмската вода.
Съкращения:
гр. – град; дка. – декара; м – метра; м. – местност; р. – река; х. – хижа; ч. – часа.
Къркъ̀мските езера са малко популярни сред туристите. Те са 4 на брой – 3 постоянни и 1 временно. Разположени са в малкия циркус Къркъ̀мо (Къркъма), на изток от Тодорин връх (Тодорка). Общата им площ е 22,2 дка. Сред тях се отличава най-голямото, Къркъ̀мското. Дават началото на р. Къркъ̀мската вода, ...
Местността Главѝте се намира на около 300-350 метра на север от водослива на реките Демяница и Къркъмската вода, по левия бряг на първата. Представлява малка поляна, разположена сред иглолистна гора. До нея води горски път (разклонение на този от м. Тодорова орница за х. „Демяница“), който тук преми ...
Водопадът Демянишки скок се намира по горното течение на р. Демяница, недалеч на север от м. Демянишка поляна. Образуван е на мястото, където реката прорязва т. нар. Демянишки праг. Височината на пада му е 11 м. През 1965 г. е обявен за природна забележителност. Демянишки скок е най-лесно достъпен ...
Тодòрин връх (2746 м), наричан също и Тодòрка, се издига се на едноименния рид на северозапад от връх Василашки чукар, от който го отделя седловината Премката. Наподобява дъга обърната на запад с изпъкналата си част. Тази му форма е най-ясно изразена, когато се наблюдава от изток – от Полежанския ри ...
Водопадът Юлèнски скòк се намира в средното течение на река Демяница, в местността Юлèнски мост. Височината на пада му е 9 метра. През 1965 година е обявен за природна забележителност. Юленски скок е най-лесно достъпен откъм местността Тòдорова òрница (Кариèрата) – поляна, която се намира в непосре ...
Река Бъндерица е една от дългите (13 км) в Пирин. За нейно начало се приема оттока на Дългото Бъндеришко езеро. Първоначално тече на северозапад – до м. Равнако, след което поема на североизток. При хижа „Бъндерица“ реката навлиза в дълбока теснина, в която образува няколко водопада известни с имет ...
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Изкачването на връх Вихрен през Джамджиев рид е едно от най-големите зрелища, които Пирин планина предлага на туристите. На вниманието на последните, в този брой на списание "Български турист", предлагам описание на този чудесен маршрут. От паркинга пред х. „Вихрен“ се тръгва на северозапад по пъте ...
Местността Пещерѝте, която местните хора наричат Пèшчерите, се намира на 3,8 километра югозападно от град Банско, по десния бряг на река Бъндерица. Тук, до прокарания по долината на реката ски път, има интересни невисоки скални откоси и навеси, осеяни с множество кухини – дупки и малки пещери. До н ...
*Тази статия е написана по правилата на правописа до 1945 г. Същата, по сега действащия правопис, може да прочетете ТУК. Мѣстността Пещерѝтѣ, която мѣстните хора наричатъ Пèшчеритѣ, се намира на 3,8 километра югозападно отъ градъ Банско, по десния брѣгъ на рѣка Бъндерица. Тукъ, до прокарания по дол ...
Изтегли материала като е-книга
