Изкачването на връх Вихрен през Джамджиев рид е едно от най-големите зрелища, които Пирин планина предлага на туристите. На вниманието на последните, в този брой на списание "Български турист", предлагам описание на този чудесен маршрут.
От паркинга пред х. „Вихрен“ се тръгва на северозапад по пътека, маркирана с червена боя. Тя криволичи между клек, камънаци и единични дървета, като бързо набира височина. За около 25 минути по нея се достига потока Èлтепскàта вòда. Добре е на това място да се попълнят запасите от питейна вода, тъй като в горещи и сухи лета по-нататък по маршрута такава няма.
От хижата до това място от основната пътека често се отделят други. В голямата си част те също са широки и много добре очертани. Повечето от тях скоро се съединяват, но има някои, които заблуждават туристите и ги извеждат в каменните сипеи по склона на Овинатия (Хвойнати) връх. По тази причина маркировката трябва да се следи внимателно.
След като пресече реката, пътеката се раздвоява. И двете отклонения са маркирани с червена боя. Лявото, в западна посока, е за в. Вихрен. Продължава се надясно (север) – към циркуса Голям (Горния) Казан. В началото има изкачване през камънак, треви и хвойна, последвано от почти равен участък и кратко спускане. Отляво респектират единични и събрани на групи красиви скали, а отдясно е дълбоката долина на р. Бъндерица. Постепенно пътеката поема на североизток, преодолява стръмнината и излиза на гърба на т.нар. Джамджиев рид. Изведнъж пред погледа се открива красива гледка към в. Кутело – на северозапад, и циркуса Малък (Долния) Казан – на североизток (1,15 ч. от х. „Вихрен“).
Джамджѝев рид се отделя от билото на Пирин при в. Вихрен. Той се спуска на североизток към долината р. Бъндерица и в отделни участъци наподобява гребен, на който стърчат единични или групи скали, най-известните от които се наричат Джамджѝеви. Последните се намират на 400-600 м на изток-югоизток от мястото, където маркираната пътека за циркуса Голям Казан преваля гърбището на Джамджиев рид – недалеч на северозапад от Байкушевта мура и х. „Бъндерица“, и остават извън маршрута. Носят името на алпиниста Атанас (Тасьо) Джамджиев, който загива трагично на тях през август 1931 г.
Склоновете на рида са много стръмни – във високите части са голи, а в по-ниските са покрити с клек и иглолистна гора. По тях расте един от символите на Пирин, красивият еделвайс. На юг и югоизток те се спускат към долините на р. Бъндерица и нейния приток Елтепската вода, а на север и северозапад ограждат циркусите Голям и Малък Казан. От тях всяка зима падат лавини.
Маршрутът продължава на северозапад по маркираната пътека. Тя се изоставя след малко повече от 100 м, при мястото, където поема надясно (северозапад) по хоризонтал. Изкачването продължава по гърба на рида. Още в началото се пренебрегва отклонение – пътека вляво (юг-югозапад), която води надолу към тази от х. „Вихрен“.
На около 60 м по-нагоре се заобикаля отляво (юг) неголямо петно клек и отново се излиза на гръба на рида. Тук вдясно на скалите се забелязва паметна плоча посветена на загиналите на това място през 1987 г. алпинисти. Пътеката пресича следващо петно клек, което също може да се заобиколи отляво. На 70-80 м над него се достига място, където на скалите се вижда още една плоча. Тя също е в памет на загинали в 1987 г. алпинисти.
На това място гърбът на рида се стеснява. По него стърчат остри скали, преминаването през които не е невъзможно, но и крие опасност. По тази причина е по добре те да се подсекат отдясно (юг). Следва се едва доловима пътечка, която криволичи по стръмнината, за да изведе отново на гърба на рида. На места по нея са поставени указващи посоката ленти и стрелки с червена боя.
Продължава се на запад и югозапад. В самото начало се преодолява стеснение, преминаването на което трябва да става с повишено внимание. Спускащите се на север и юг склонове са много стръмни, в отделни участъци почти отвесни.
След преминаването на опасния участък гърбът на рида постепенно се разширява. Може да се върви както по него, така и по пътеката, която в началото следи склона му от северозапад – откъм циркуса Голям Казан, а по-нагоре преминава по този от юг. Не след дълго тя подсича следваща група скали, които остават вдясно и извежда до неголямо седло. От него се откриват красиви гледки към циркуса Голям Казан и върховете Кутело и Вихрен – на север и северозапад, а също и към Тодорин връх – на югоизток. По пътя дотук се минава през няколко места, където расте една от емблемите на Пирин, красивият еделвайс (1,50 ч. от х. „Вихрен“).
Продължава се на юг. Следва спускане до процеп в скалите. Това става за около минута. Оттук може да се продължи по два варианта. Единият е по сравнително добре очертана пътека, която следва южния склон на рида, а другия по гърба му. По-интересен и атрактивен е вторият.
На около 50 м над процепа се забелязва отвор в скалите – вход на пещера, наречена от спелеолозите с баналното име Вѝхрен 1. При нужда – силен вятър и валеж, тя може да даде временен подслон.
Продължава се по гърба на рида на югозапад. След около 10 минути посоката се променя, в началото на запад, а след това на северозапад. Склонът на юг се спуска към плиткия циркус Кабата, а този на север към съседния нему Голям Казан. На около още 15 минути по-нагоре, отново се поема на запад. Темето на Вихрен се достига за още 5-6 минути, а самата връхна кота за около 10 минути (2,30 ч. от х. „Вихрен“).
Трябва да се каже, че посочените по-горе времена не включват почивките и са твърде относителни. Най-добре е туристите, които планират времето си за осъществяване на този преход, да ги удвоят. Теренът е сравнително тежък – каменист, съчетан с чести спирания за кратки почивки, наблюдение на цветя и съзерцаване на откриващите се пред погледа красиви панорами. Маршрутът не е препоръчителен за хора със страх от височини.
По-долу, след списъка с използвана литература, давам GPS следа на кръговия маршрут: х. "Вихрен" - Джамджиев рид - връх Вихрен - Кабата - х. "Вихрен"
Съкращения:
в. – връх; г. – година; м – метра; р. – река; х. – хижа; ч. – час/часа.
Връх Вѝхрен (2915 m) е най-високият в Пирин и трети на Балканския полуостров след първенците на Рила – връх Мусала (2925 m), и Олимп – връх Мѝтикас (2918 m). В източниците се отбелязва и с имената Èл тепе, Èлин връх и Ѝлин връх. Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседите си Ку ...
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Река Бъндерица е една от дългите (13 км) в Пирин. За нейно начало се приема оттока на Дългото Бъндеришко езеро. Първоначално тече на северозапад – до м. Равнако, след което поема на североизток. При хижа „Бъндерица“ реката навлиза в дълбока теснина, в която образува няколко водопада известни с имет ...
Тодòрин връх (2746 м), наричан също и Тодòрка, се издига се на едноименния рид на северозапад от връх Василашки чукар, от който го отделя седловината Премката. Наподобява дъга обърната на запад с изпъкналата си част. Тази му форма е най-ясно изразена, когато се наблюдава от изток – от Полежанския ри ...
Когато туристътъ посещава лѣте планината Пиринъ, още преди да се е приближилъ до нея, спира погледа си върху рѣзко изразената скалиста карстова область, заключена между долинитѣ на Бѣла рѣка – северозападно и Бъндерица – югоизточно. Елегантно скалисто било, протакаще се между дветѣ долини, постепенн ...
През 2018 година планинарската гилдия се раздели със заслон „Байови дупки“, неправилно наричан „Кончето“. На негово място, през септември същата година, бе изграден нов. Туристите и алпинистите, по най-различни поводи, си спомняме моменти, свързани с това планинско убежище. Това е и причината да ра ...
Спанопòлски чукàр (2576 м) се издига на едноименния рид, недалеч на югозапад от гребена Караỳлите. Има форма на гърбица, която се проточва в посока запад-изток. Склоновете му на север представляват внушителна, на места почти отвесна стена, по която стърчат красиви каменни зъбери. Тези на югозапад, ю ...
Къркъ̀мските езера са малко популярни сред туристите. Те са 4 на брой – 3 постоянни и 1 временно. Разположени са в малкия циркус Къркъ̀мо (Къркъма), на изток от Тодорин връх (Тодорка). Общата им площ е 22,2 дка. Сред тях се отличава най-голямото, Къркъ̀мското. Дават началото на р. Къркъ̀мската вода, ...
Годината е 2007, а месецът юли. Имах ангажимент за събота сутринта и цяла седмица се чудех как да се придвижа с обществения транспорт в късния следобед до х. „Вихрен“. В крайна сметка нищо не стана. С един приятел се зарекохме в неделя рано-рано да хванем из Пирина. За целта си взех почивен ден (пон ...
Къркъ̀мските езера са едни от малко познатите в Пирин. Посещават се рядко от туристите. Достигането им не е трудно. Възможностите за това са няколко. Най-често се използват пътеките по долината на потока Къркъ̀мската вòда, както и тази, която започва от т.нар. Разложки завой на шосето гр. Банско – х ...
Изтегли материала като е-книга
