Тодòрин връх (2746 м), наричан също и Тодòрка, се издига се на едноименния рид на северозапад от връх Василашки чукар, от който го отделя седловината Премката. Наподобява дъга обърната на запад с изпъкналата си част. Тази му форма е най-ясно изразена, когато се наблюдава от изток – от Полежанския рид. Гледан от запад – от връх Вихрен и Овинати връх, той представлява внушителна стена, набраздена от множество лавинни улеи. Когато това става от юг – от Бъндеришки чуки, прилича на трапец. Но сякаш най-величествен е видът му от север – красива пирамида, която привлича погледа на пътуващия през Разложката котловина.
Темето на върха представлява ръб с дължина около 1,4 км, по който се редуват три коти – северна (2746 м), западна (2708 м) и южна (2693 м). Често, най-вече в туристическата литература, те се отбелязват като отделни върхове с имената: Тодорин връх, Тодорка, Голям Тодорин връх, Голяма Тодора и Голяма Тодорка – северната кота; Средна Тодорка – западната кота; Малък Тодорин връх, Малка Тодора, Малка Тодорка – южната кота. Те изпъкват най-добре, когато наблюдателят се намира край бреговете на Овинатото езеро или на връх Каймакчал.
Тодорин връх е изграден от гранити. Склоновете му са много стръмни, в голямата си част покрити с едри скални блокове. Останалите са обрасли с треви, клек и иглолистна гора (мура, смърч и ела). На юг, югозапад и запад те се спускат към Бъндеришкия циркус, на северозапад към долината на река Бъндерица, на североизток към циркуса Къркъма, а на изток затварят един малък, вторичен на Василашкия, циркус, в който се намират двете Тодорини езера. По тези на север, на много места през гората и клека, са направени изкуствени просеки, по които минават няколко трасета на ски писти и лифтове.
Най-вероятно името на върха е производно от личното Тодора. Повечето автори го обясняват с легенди, в които главно действащо лице е девойка на име Тодорка. Те се разказват в най-различни варианти. Едни я представят като последната защитничка на крепостта в близката м. Ситàн, която се самоубива, за да не попадне жива в ръцете на османските завоеватели. В останалите Тодорка е романтичен образ (любимата или сестрата на овчарят Васил), чиито изплакани от мъка сълзи напълват двете езера под върха, които туристите наричат Тодорини очи.
ЛИТЕРАТУРА
Даутов 2014: Даутов, Николай. Пирин, Географски и етимологичен речник. Гоце Делчев: ИК Джангалица, 2014.
Къркъ̀мските езера са малко популярни сред туристите. Те са 4 на брой – 3 постоянни и 1 временно. Разположени са в малкия циркус Къркъ̀мо (Къркъма), на изток от Тодорин връх (Тодорка). Общата им площ е 22,2 дка. Сред тях се отличава най-голямото, Къркъ̀мското. Дават началото на р. Къркъ̀мската вода, ...
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Къркъ̀мските езера са едни от малко познатите в Пирин. Посещават се рядко от туристите. Достигането им не е трудно. Възможностите за това са няколко. Най-често се използват пътеките по долината на потока Къркъ̀мската вòда, както и тази, която започва от т.нар. Разложки завой на шосето гр. Банско – х ...
Река Бъндерица е една от дългите (13 км) в Пирин. За нейно начало се приема оттока на Дългото Бъндеришко езеро. Първоначално тече на северозапад – до м. Равнако, след което поема на североизток. При хижа „Бъндерица“ реката навлиза в дълбока теснина, в която образува няколко водопада известни с имет ...
Изкачването на връх Вихрен през Джамджиев рид е едно от най-големите зрелища, които Пирин планина предлага на туристите. На вниманието на последните, в този брой на списание "Български турист", предлагам описание на този чудесен маршрут. От паркинга пред х. „Вихрен“ се тръгва на северозапад по пъте ...
Местността Главѝте се намира на около 300-350 метра на север от водослива на реките Демяница и Къркъмската вода, по левия бряг на първата. Представлява малка поляна, разположена сред иглолистна гора. До нея води горски път (разклонение на този от м. Тодорова орница за х. „Демяница“), който тук преми ...
Връх Вѝхрен (2915 m) е най-високият в Пирин и трети на Балканския полуостров след първенците на Рила – връх Мусала (2925 m), и Олимп – връх Мѝтикас (2918 m). В източниците се отбелязва и с имената Èл тепе, Èлин връх и Ѝлин връх. Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседите си Ку ...
Водопадът Демянишки скок се намира по горното течение на р. Демяница, недалеч на север от м. Демянишка поляна. Образуван е на мястото, където реката прорязва т. нар. Демянишки праг. Височината на пада му е 11 м. През 1965 г. е обявен за природна забележителност. Демянишки скок е най-лесно достъпен ...
Водопадът Юлèнски скòк се намира в средното течение на река Демяница, в местността Юлèнски мост. Височината на пада му е 9 метра. През 1965 година е обявен за природна забележителност. Юленски скок е най-лесно достъпен откъм местността Тòдорова òрница (Кариèрата) – поляна, която се намира в непосре ...
Спанопòлски чукàр (2576 м) се издига на едноименния рид, недалеч на югозапад от гребена Караỳлите. Има форма на гърбица, която се проточва в посока запад-изток. Склоновете му на север представляват внушителна, на места почти отвесна стена, по която стърчат красиви каменни зъбери. Тези на югозапад, ю ...
Изтегли материала като е-книга
