През 2018 година планинарската гилдия се раздели със заслон „Байови дупки“, неправилно наричан „Кончето“. На негово място, през септември същата година, бе изграден нов.
Туристите и алпинистите, по най-различни поводи, си спомняме моменти, свързани с това планинско убежище. Това е и причината да разкажем накратко неговата история.
Заслон „Байови дупки“ се намираше върху малката площадка на около 300 метра югоизточно от едноименния връх, на височина 2775 метра. Идеята за построяването му (реализирана в периода 1953-1956 година) е на професор доктор Любен Телчаров – основател на Катедрата по патоанатомия към тогавашния Пловдивски медицински институт, сега университет, председател на Студентския алпийски клуб в града. През 1934 година, придружен от фотографа планинар Никола Миронски, той прави първото зимно преминаване на билното стеснение Кончето.
Предложението на Телчаров е прието радушно и с ентусиазъм от членовете на туристическо дружество „Пирин“ в град Разлог. Асен Кондев, тогава председател на Околийския народен съвет Разлог, назначава за ръководител на обекта Крум Даракчиев, служител в съвета. През първата година тримата с Асен Влаин, председател на комисията по физкултура, избират мястото, което се подравнява и подзижда. След това в Държавното индустриално предприятие „Никола Парапунов“ – Разлог, се изработва самата конструкция, сглобява се, детайлите се номерират и се разглобява наново. Процедурата по повторното сглобяване на избраната площадка се прави под ръководството на капитан Идаки Динев – командир на алпийска рота, след рисковано пренасяне на материалите с катъри от поделението в град Разлог.
Заслон „Байови дупки“ имаше кубична форма (площ 8 квадратни метра), двойни стени и врати. Покрит бе с оловна ламарина, закрепен със стоманени въжета с обтегачи и с гръмоотводна система. Оборудван бе с нарове и одеяла. При нужда в него можеха да се приютят до около 10 души.
В 2008 година доброволци направиха хидроизолация и подмениха старите одеяла с нови. В този си вид заслонът съществуваше още 10 години. За жалост през последните от тях „любители“ на планината нанесоха допълнителни щети отвън – по вратите, и отвътре – по и без това вече амортизираното обзавеждане.
През август 2018 година заслонът бе демонтиран. Частите му бяха свалени (на гръб и с хеликоптер) на хижа „П. К. Яворов“. Добре би било, след реконструкция и подмяна на износените и изгнили елементи, той да бъде съхранен като музейна атракция. Това може да стане както на място – на поляната до хижата, така и в двора на парковата дирекция в град Банско.
Когато туристътъ посещава лѣте планината Пиринъ, още преди да се е приближилъ до нея, спира погледа си върху рѣзко изразената скалиста карстова область, заключена между долинитѣ на Бѣла рѣка – северозападно и Бъндерица – югоизточно. Елегантно скалисто било, протакаще се между дветѣ долини, постепенн ...
Суходòлското езеро се намира в северната част на Пирин планина. Разположено е в южния край на циркуса Разложки Суходол и е единственото в него. Надморската му височина е 2309 м, а площта 0,93 дка. Нарича се така, тъй като големи части от циркуса и дола Разложки Суходол са изградени от варовикови ска ...
Връх Вѝхрен (2915 m) е най-високият в Пирин и трети на Балканския полуостров след първенците на Рила – връх Мусала (2925 m), и Олимп – връх Мѝтикас (2918 m). В източниците се отбелязва и с имената Èл тепе, Èлин връх и Ѝлин връх. Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседите си Ку ...
Изкачването на връх Вихрен през Джамджиев рид е едно от най-големите зрелища, които Пирин планина предлага на туристите. На вниманието на последните, в този брой на списание "Български турист", предлагам описание на този чудесен маршрут. От паркинга пред х. „Вихрен“ се тръгва на северозапад по пъте ...
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Река Бъндерица е една от дългите (13 км) в Пирин. За нейно начало се приема оттока на Дългото Бъндеришко езеро. Първоначално тече на северозапад – до м. Равнако, след което поема на североизток. При хижа „Бъндерица“ реката навлиза в дълбока теснина, в която образува няколко водопада известни с имет ...
Годината е 2007, а месецът юли. Имах ангажимент за събота сутринта и цяла седмица се чудех как да се придвижа с обществения транспорт в късния следобед до х. „Вихрен“. В крайна сметка нищо не стана. С един приятел се зарекохме в неделя рано-рано да хванем из Пирина. За целта си взех почивен ден (пон ...
Спанопòлски чукàр (2576 м) се издига на едноименния рид, недалеч на югозапад от гребена Караỳлите. Има форма на гърбица, която се проточва в посока запад-изток. Склоновете му на север представляват внушителна, на места почти отвесна стена, по която стърчат красиви каменни зъбери. Тези на югозапад, ю ...
Тодòрин връх (2746 м), наричан също и Тодòрка, се издига се на едноименния рид на северозапад от връх Василашки чукар, от който го отделя седловината Премката. Наподобява дъга обърната на запад с изпъкналата си част. Тази му форма е най-ясно изразена, когато се наблюдава от изток – от Полежанския ри ...
В Пирин планина, високо над село Влàхи, по течението на Мостѝшка река, се намира местността Зàгаза – големи поляни, оградени от гора. Тук, близо до водослива на Мостѝшка река и един неин десен приток, на височина 1394 м, е построена и едноименната хижа. Само на няколко минути от нея, на гореспомена ...
Изтегли материала като е-книга
