Светѝцата. Така жителите на с. Господинци наричат една скала, в коритото на р. Места, на 3 км на северозапад от селото. В съседство, по склонове на Родопите и Пирин, има още няколко големи такива. Населението назовава всички с общото име Светѝците – по светица, в българската топонимия „най-общо“ свято място, където се палят свещи по скалите.
Има неяснота коя от околните групи скали се нарича Светиците. През годините имах възможността да разговарям с няколко човека от близките села Господинци и Рибново. Всички те ме уверяваха, че името Светиците носи групата скали по десния бряг на Места, накацали по склона на Пирин, току над шосето, което минава през пролома Момина клисура. Тези сведения обаче се разминават с онези, които се откриват в източниците. Прочее, някои от тях са твърде противоречиви.
К. Попов, изследовател на топонимията на Разложко, който неточно е регистрирал местността като такава в землището на с. Кремен, пише следното за нея: „… висока скала, срещу която са наредени по-малки голи скали, наречени Светиците. Според преданието иконите на близкия някога манастир избягали по тези скали, когато един от калугерите започнал да води нечестив живот. В говора светица се нарича икона, която се носи при молебен, на Водици например“ (Попов 1979: 152).
Васил Кънчов, който минава през това място в края на XIX век, разказва: „Под [?]левиябряг на реката се издига висока стръмна канара, а срещу нея по левиябряг[?] са наредени множество по-малки голи скали, наречени Светиците. Според народното предание, там наблизо имало манастир, един от калугерите водил безсрамен живот и прелюбодействал в манастира. Иконите се възмутили от престъплението и избягали по тези скали, които оттогава взели да се наричат Светиците“ (Кънчов 1895: 248).
През 1903 г. през Момина клисура, със свои съратници, минава и Гоце Делчев. От с. Кремен до с. Баничан водач на групата е войводата Георги Григоров Москов от с. Кремен. Четниците се придвижват през нощта, за да не бъдат забелязани. В местността Момина кула един от тях се подхлъзва и пада по стръмнината към коритото на реката. Впоследствие се оказва, че остава жив. По-надолу, в местността Светиците, групата спира за почивка. Тук Делчев, шегувайки се, казва: „Щом мястото носи имената на светици, дано имаме късмет да пристигне другарят ни. А защо се казва светиците“? „Ако е денно време, вие ще видите горе високо на скалите, на левиябрягнареката, койтоесклонотРодопите, наредени камъни наподобяващи човешки фигури“, казал Москов. „Легендата говори, че някога горе на това място е съществувал манастир. Един от калугерите е бил толкова развратен, че дори иконите се засрамили да го гледат. Един ден те избягали и се пръснали по тези места – наредили се като кацнали високо на скалите, на известно разстояние една от друга. И сега, като ги гледа човек от долу наподобяват човек – икони“ (Москов 2016: 107).
Още снимки може да видите в галерията по-долу.
ЛИТЕРАТУРА
Кънчов 1895: Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница – XIX. Неврокопската кааза, XX. Момина клисура. // Сборник народни умотворения, наука и книжнина, кн. XII, 1895, стр. 235-251.
Москов 2016: Москов, А. Спомените на един кременец. София, 2016.
Попов 1979: Попов, К. Местните имена в Разложко. София: Издателство на БАН, 1979.
Гъбова скàла. Или скала, която има формата на гърбица. Това интересно образувание се намира на рида, който разделя долините на реките Костенска и Туфча. По въздушна линия отстои на малко повече от 2 км северозападно от с. Господинци. Най-лесно обаче се достига тя, ако се подходи откъм с. Баничан. Ка ...
В южната част на пролома Момина клисура – на около километър на юг от разклона за село Буково, река Места образува неголямо долинно разширение. То е дълго малко над 2 километра, а широчината му достига 550 метра. Формата му, поради особеностите на релефа, наподобява дъга, обърната на запад с изпъкна ...
„На 22 априлъ 1920 год. падна другъ единъ многозаслужилъ синъ на Родината ни – Стоянъ Мълчанковъ, народенъ представителъ, известенъ революционеръ и дългогодишенъ народен просвѣтителъ. Загина той на пѪть от Неврокопъ за Разлогъ (Мехомия) въ Момина клисура, при мѣстността Буковска лѪка нападнатъ отъ р ...
След тежката работна седмица, не ме свърташе в къщи. Реших да направя излет из Родопите. Съботата на 28 март 2008 г. бе слънчева, но малко ветровита. Няма отказване! В този ден мой приятел ходи по работа в с. Скребатно. Възползвах се от предложения безплатен транспорт. Шосето за Скребатно и Осиково ...
На около 0.6 km на север от центъра на с. Баничан, Неврокопско (Гоцеделчевско), в местността Руския лагер, на метри от републикански път II-19 (гр. Симитли – гр. Гоце Делчев – ГКПП „Илинден“), се намира т. нар. Руска чешма. Мястото е свързано с един миг от драматичната и изпълнена с превратности ист ...
Една от забележителностите на с. Баничан, Неврокопско (Гоцеделчевско) е водопадът Скòка. Той се намира на по-малко от 500 m от центъра на старата част на селото, по течението на малко поточе, наричано Скòковско(то) дере. Последното е ляв приток на Баничанската рекичка, която от своя страна е десен п ...
Параклисът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се намира в южния край на село Брезница. Историята му е свързана с името на Димитър Станков, преселник от близкото село Обидим. Един ден му се присънва, че на това място трябва да се издигне манастир. Поради липсата на средства той прави само малък ...
Храмът „Свети Димитър“ се намира се на площада в центъра на с. Корница, Неврокопско. Оградена е от неголям добре поддържан двор, в който до неотдавна растеше вековен чинар, чиято възраст бе около 400 години. През 20-те години на XX век Паско Илиев Терзиев, бежанец от сярското с. Фращен, като учител ...
Храмът „Свети Димитър“ се намира се на площада в центъра на с. Корница. Оградена е от неголям, добре поддържан двор, в който до неотдавна растеше вековен чинар, чиято възраст бе около 400 години. През 20-те години на XX век Паско Илиев Терзиев, бежанец от сярското с. Фращен, като учител, получава п ...
Намира се в местността Кутела, край старата част на село Баничан, Неврокопско (Гоцеделчевско). Разположен е на площ от 250 дка. В пределите на терена е изградена инфраструктура, която осигурява условия за живот на настанените тук животни. Приютът е дело на българския клон на швейцарската фондация „В ...
Изтегли материала като е-книга
