В южната част на пролома Момина клисура – на около километър на юг от разклона за село Буково, река Места образува неголямо долинно разширение. То е дълго малко над 2 километра, а широчината му достига 550 метра. Формата му, поради особеностите на релефа, наподобява дъга, обърната на запад с изпъкналата си част. На това място от североизток и изток към коритото на реката се спуска рид – една крайна издънка на Дъбрашкия дял на Родопите, който разделя дълбоко врязаните в планинската гръд долове Буковско дере – от северозапад, и Коловица – от югоизток. Поради невъзможността да го преодолее, Места го заобикаля от запад, образувайки малко поле, което носи името Буковска лъка (попада в землището на село Буково).
В неговия северен край, на метри от шосето, свързващо Гоцеделчевската и Разложката котловини (републикански път II-19), до крайпътния хан „Двете лъвчета“, в самото речно легло, се издига огромна скала, която местното население нарича Купена. Тя е останка от някогашна (изградена е от гранит и конгломерати) скална преграда, която Места прорязва, пробивайки си път през тясната клисура. Със заповед № 1187 (от 19.04.1976 година) на Министерството на горите и опазване на природната среда, обнародвана в Държавен вестник (брой 44 от 1976 година), районът около нея е обявен за защитена местност – природна забележителност с площ 0,1 хектара.
Интересната форма на скалата предизвиква най-различни асоциации в човешкото въображение. Едни я оприличават на гигантска обувка, други на мечка, трети виждат в нея човешки силует. От няколко години се заговори, че мястото е и силна енергийна точка.
До недалечното минало Купена се свързва и с култа към бог Перун. Вярва се, че скалата е самото божество, затънало някога до раменете в речните пясъци.
Най-старото (записано през 1921 година) предание, свързано със скалата и Перуновия култ, открих в статия от 1966 година, с автор родения в град Банско Константин Хаджирадонов – един от известените планинари и фотографи от първата половина на миналия век.То гласи следното: „Богът на бурите и мълниите, чиито каменни дворци били около Папаз-гьол (Попово езеро, моя бележка), слязъл един ден да се окъпе в хладните води на Места. За да се прикрие от хорски погледи, той заповядал да се извие буря, да се изсипе пороен дъжд северно и южно от мястото, на което стоял. Реката придошла толкова много, че сам Перун не успял да се отстрани и бил заринат до раменете от камъни и пясък. Така Перун останал да стои там сред река Места, обърнат на изток за помощ към слънцето. Селяните до края на миналия век (XIX век, моя бележка) близо до това място колели курбан в чест на свети Илия – заместника на Перун, и се молели заринатият до раменете Перун завинаги да остане там, за да не ги погуби“ (Хаджирадонов 1966: 4).
Най-добре обърнатото в очакване на изгрева лице на вкаменения Перун може да се види, когато Купена се наблюдава от север. Именно тогава погледът улавя неговите черти – очите, носа, устата и брадата.
Скалата е лесно достъпна – на стотина метра от шосето, и посещението ѝ не изисква някакви усилия. Отстои на 7,2 километра от Господинци, на 18 километра от град Гоце Делчев, на 9 километра от село Места и на 25 километра от град Добринище. Само на километър на югозапад от нея е лобното място (поставена е паметна плоча) на революционера, просветен деец и политик Стоян Мълчанков.
Повече снимки на Купена вижте в галерията по-долу.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Данилевски, Киселов 1969: Данилевски, М., Киселов, А. По долината на река Места. София: Наука и изкуство, 1969.
Хаджирадонов 1966: Хаджирадонов, К. Останки от култа към Перун. // Юбилеен вестник „40 години туризъм в Банско“, юли 1966, стр. 4.
„На 22 априлъ 1920 год. падна другъ единъ многозаслужилъ синъ на Родината ни – Стоянъ Мълчанковъ, народенъ представителъ, известенъ революционеръ и дългогодишенъ народен просвѣтителъ. Загина той на пѪть от Неврокопъ за Разлогъ (Мехомия) въ Момина клисура, при мѣстността Буковска лѪка нападнатъ отъ р ...
Гъбова скàла. Или скала, която има формата на гърбица. Това интересно образувание се намира на рида, който разделя долините на реките Костенска и Туфча. По въздушна линия отстои на малко повече от 2 км северозападно от с. Господинци. Най-лесно обаче се достига тя, ако се подходи откъм с. Баничан. Ка ...
Светѝцата. Така жителите на с. Господинци наричат една скала, в коритото на р. Места, на 3 км на северозапад от селото. В съседство, по склонове на Родопите и Пирин, има още няколко големи такива. Населението назовава всички с общото име Светѝците – по светица, в българската топонимия „най-общо“ свя ...
След тежката работна седмица, не ме свърташе в къщи. Реших да направя излет из Родопите. Съботата на 28 март 2008 г. бе слънчева, но малко ветровита. Няма отказване! В този ден мой приятел ходи по работа в с. Скребатно. Възползвах се от предложения безплатен транспорт. Шосето за Скребатно и Осиково ...
На 3 км юг-югоизточно от село Осеново, в югоизточното подножие на връх Митровица, се намира интересна група скали. Човек дори може да не ги забележи или пък да не им обърне внимание, макар че буквално стъпва върху тях. Причина за това е, че те са надвесени над склона, който стръмно се спуска на югоз ...
Връх Мѝтровица (1360 м) се издига на един от многобройните ридове, разделящи долините на реките, притоци на Места, които водят началото си от Дъбраш. По въздушна линия отстои на по-малко от 3 км от селата Филипово и Осеново – на югоизток от първото и на югозапад от второто. На север и североизток ск ...
Параклисът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се намира в южния край на село Брезница. Историята му е свързана с името на Димитър Станков, преселник от близкото село Обидим. Един ден му се присънва, че на това място трябва да се издигне манастир. Поради липсата на средства той прави само малък ...
Храмът „Свети Димитър“ се намира се на площада в центъра на с. Корница, Неврокопско. Оградена е от неголям добре поддържан двор, в който до неотдавна растеше вековен чинар, чиято възраст бе около 400 години. През 20-те години на XX век Паско Илиев Терзиев, бежанец от сярското с. Фращен, като учител ...
Храмът „Свети Димитър“ се намира се на площада в центъра на с. Корница. Оградена е от неголям, добре поддържан двор, в който до неотдавна растеше вековен чинар, чиято възраст бе около 400 години. През 20-те години на XX век Паско Илиев Терзиев, бежанец от сярското с. Фращен, като учител, получава п ...
Дъбраш е един от най-красивите и примамливи дялове на Родопите. В него, на площ от около 100 кв. км., природата разкрива десетки свои лица, които мамят погледа на пътника. Сред най-интересните от тях са множеството причудливи скални образувания, разхвърляни из всички негови краища. Някои от тях са д ...
Изтегли материала като е-книга
