Връх Мѝтровица (1360 м) се издига на един от многобройните ридове, разделящи долините на реките, притоци на Места, които водят началото си от Дъбраш. По въздушна линия отстои на по-малко от 3 км от селата Филипово и Осеново – на югоизток от първото и на югозапад от второто. На север и североизток склоновете му се спускат стръмно към долините на Градинишка река и Дълбòкия дол, а южните към тази на потока Трèбеш. В северозападна и югозападна посока от върха се откъсват къси разклонения, които ограждат обикновено сухото корито на потока Раздòлско дере. Склонът на Митровица (този от запад) към него на места представлява непристъпен отвес.
На пръв поглед сухите цифри и описания за върха не впечатляват с нищо. Не така обаче стоят нещата за този, който го е зърне или успее да се изкачи на него, защото Митровица не е обикновен връх. Първото нещо, което грабва погледа, е формата му. Гледан от запад той наподобява грамадна крепостна кула, увенчана с красиви бойници. От изток изгледът му също е запомнящ се, и прилича на купол (глава) увенчан венец от непристъпни каменни остриета. Тези изправени скални фигури са изградени от вулканични скали, главно риолит, които стихиите ваят в течение на милиони години. Някои от тях са самостоятелни, но повечето са събрани в групи.
Може би най-внушителното съчетание на скални образувания е това по споменатия по-горе северозападен ръб на върха. То представлява внушителен гребен, наподобяващ огромен трион, който започва от най-високата точка на Митровица. Минаването по него е невъзможно. Само една от кулите му е достъпна, а изкачването по нея трябва да става много внимателно.
На североизток и юг от връхната кота също има интересни съчетания от скални образувания. Те могат да бъдат оприличени на миниатюрни каменни горички. Част от фигурите на първата могат да бъдат изкачени, а тези по втората са непристъпни. По югоизточния склон на върха също има група скали. Те не впечатляват толкова с размерите си, но като форма са изключително интересни.
Достъпът до образуванията на Митровица е сравнително лесен. Най-бързо това може да стане от изток, където минава шосето, което свързва селата Рибново и Осеново. От него, по широкия гръб на рида - през местността Падала и близките скалните образувания, до върха се достига за около 1 час. Той може да се изкачи и от север. Недалеч от каменната гъба под скалния комплекс Сватбата, в южна посока, от шосето се отделя горски път. В началото той се вие по стръмния склон, а по-нагоре преминава в пътека, която извежда до групата скали на североизток от връхната кота. Този вариант е по-дълъг и труден, но е не по-малко интересен. Проблем е преминаването, особено при пълноводие, през брода на Градинишка река, където липсва мост.
Освен природна забележителност, Митровица е и много интересен археологически обект. Вероятно тук е съществува древно светилище, подобно на тези край селата Бàбяк (на връх Бàбяшка чука), Дòлно Дряново (местността Градѝщето), Црънча (местността Скàлето), Фъргово (местността Големите скàли), Осѝна (местността Крѝвата скàла), Дòлен (местността Мàркова скàла), и това в местността Кòзи камък. То се използва в продължение на хилядолетия. Потвърждение за това са намерените тук култови и битови предмети, монети и керамика от различни епохи. Недалеч от връхната кота, най-вече в местността Падала, личат и следи от древно строителство
Мястото се почита като култово и днес. Самото название подсказва това. То е свързано с почитта към свети Димитър – Митър (оттам и Митровица), както се произнася името в тукашния говор. Говори се, че на върха е имало църквище, наследило древното езическо светилище. Все още, всяка година, на празника на светеца, християните от околните села идват тук. До преди няколко години на върха имаше един голям иконостас, който бе унищожен по най-вандалски начин. През 2019 г. бе поставен нов, много по-малък от предишния.
За съжаление върхът, като културно-исторически обект, е почти затрит от иманярите. Следите от техните набези личат из цялата околност. Хората разказват, че за постигане на пагубните си грабителски цели те успяват да докарат в подножието на Митровица дори верижна техника. По-недостъпните места също не са пожалени от търсачите на старини.
Още снимки вижте в галерията по-долу. Налична е и GPS следа на пътеката от шосето с. Рибново - с. Осеново до върха.
Използвана литература:
Даутов 2012: Даутов, Н. Скалните образувания Сватбата (Друманови скали) и Митровица край селата Осеново и Филипово. // - В: Родопи, бр. 1-2. 2012, стр. 52-57.
ЕПК 1995: Енциклопедия „Пирински край“, т. 1. Благоевград: Редакция „Енциклопедия“, 1995.
Попов 1979: К. Попов. Местните имена в Разложко. София: Изд. на БАН, 1979.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист