Дъбраш е един от най-красивите и примамливи дялове на Родопите. В него, на площ от около 100 кв. км., природата разкрива десетки свои лица, които мамят погледа на пътника. Сред най-интересните от тях са множеството причудливи скални образувания, разхвърляни из всички негови краища. Някои от тях са добре известни (Каялѝйте, Кòзи камък и т. н.) и се ползват с популярност в цялата страна, но има и такива, които малцина имат щастието да зърнат.
Туристите използват какви ли не епитети, за да изразят възхищението си от красивите скулптури, изваяни от стихиите. Думи като феномен, чудо, шедьовър и др. не са рядкост в техните описания. От друга страна местните хора наричат тези природни форми с най-разнообразни имена, които съдържат в себе си ценна информация. Някои от названията отразяват характерни особености и белези на обекта, други са свързани с отдавна изминали събития или случки, трети са запазили в себе си духовната връзка през вековете между човека и Създателя.
Особено интересни са скалните образувания в северозападната част на Дъбрàш, където извисяващите се над долината на р. Места снаги на Родопите и Пирин сякаш са застинали в очакване да се прегърнат. Ще си позволя да насоча вниманието на читателя към Свàтбата (Друмàнови /Дорманови/ скали, Людето), в долината на Градѝнишка (Фѝлиповска, Сèлската) река, край селата Филипово и Осеново.
Филипово е разположено в североизточната част на малко долинно разширение на р. Места, само на километър от шосето Разлог – Гоце Делчев. Всъщност само част от новите къщи на селото се осмеляват да се покажат в полето. Повечето се гушат в тясна и дълбока долина, по която криволичи тесен път.
Осеново се намира само на 4 км североизточно от Филипово. Някога селото е разположено на няколко километра на северозапад от днешното, край потока Òсеновско дере. В края на XIX и първите години на XX век, поради разместване на земните пластове, жителите му го изоставят и се преместват на сегашното място.
Край бреговете на Градинишка река е прокарано тясно шосе. То започва от източния край на с. Филипово, минава през близкото Осеново, след което продължава за с. Рѝбново. На около 2 км след центъра на Филипово пред погледа на пътуващия изведнъж се издига внушителен стръмен, на места почти отвесен склон, по който са накацали причудливи фигури. Това е скалното образувание Сватбата – група от около 20 каменни стълба, наредени сякаш нарочно, по височина, като войници един до друг в посока северозапад-югоизток. Първите, най-малките, едва се забелязват от това разстояние. Следващите в редицата стават все по-големи и по-особени като форма.
Всъщност, скалите се забелязват още от шосето Разлог – Гоце Делчев, но това може да направи само този, който знае за съществуването им. Оттам фигурите се губят на фона на склона и забързаният пътник едва ги различава.
В основата на Сватбата, до самото шосе стърчи самотна, висока 7-8 м, скална гъба. Нейната основа и стъбло са изградени от слабо споени скали – седименти, брекчи и брекчоконгломерати, които преливат в различни цветове. Едни са сиви, други бели, а трети, обагрени в ръждивочервени тонове. Стъблото крепи голяма наклонена шапка, главата на гъбата, изградена от вулканична скала. До нея се забелязва ровинен улей, по който човек може да се изкатери направо нагоре по склона и да достигне до основата на Сватбата, но това не е по силите на всеки.
Достъпът до фигурите е по-лесен, ако се продължи по шосето. След няколко завоя, на самото ниво на образуванието, от него се отделя едва забележима пътека, надвиснала над бездната, която извежда до него. Тя също не е напълно безопасна. На това място, от брега на реката до върха на скалите, височината на почти отвесния склон е около 200 м.
Достигналият ги с часове може да обикаля и да се взира около тези чудни творения на природата. Върху някой тях човек може да се изкатери. Гледките, които се откриват към близкия Пирин, долините на Градинишка река и нейния приток Дълбокия дол, както и към назъбената снага на близкия в. Митровица, са незабравими.
Образуванието Сватбата е изградено от податливи на рушене вулканични скали – туфи, ксенотуфи и туфити. Повечето от по-малките фигури наподобяват гъби, а по-големите въображението оприличава на хора, растения и животни. Стълбове са осеяни от безброй кухини (дупки) с различни размери. Такива има и между самите фигури. Всички те са резултат от неравномерното изветряне на изграждащите ги скали.
В основата на скалния комплекс е образувана своеобразна наклонена тераса с неголяма ширина. Ако се слезе до нея повечето от фигурите могат да се разгледат и отдолу. Това е мястото, от което се придобива и представа за размерите им. Някое дърво или самият посетител може да послужи за мащаб на фона на каменните грамади, най-големите от които, от основата до върха си, достигат височина 20-25 м.
Под терасата следва стръмен откос, по който личи цяла редица ребра и малки скални стърчилики. В близкото геоложко бъдеще те ще оформят още един ред фигури като тези над тях. На места вече се забелязват такива, придобили подобни очертания. Самата Сватба също расте, макари незабележимо от гледна точка на краткия човешки живот. В нейния северозападен край изпод земята се подават малки скали, с височина от няколко сантиметра до около 1 м, които тепърва ще бъдат оголени и оформени от външните сили.
Интерес представляват и различните имена, които се дават на скалния комплекс. В специализираната литература той може да се срещне с названията Сватбата, Дорманови скали или Осеновски скали. Местните хора наричат мястото Друманови скали (така го отбелязва и проф. К. Попов в изследването „Местните имена в Разложко“) или Друман дупки, но използват и името Сватбата. А в миналото и Людето. Но защо и как са се появили те?
Названията Сватбата и Людето са свързани с легенда за хора (люде) - сватбари, от близкото с. Гостун, които тръгнали да вземат булка от съседно село. По пътя бъдещата свекърва се сетила, че забравила нещо много важно. Тя се върнала обратно, за да го вземе, и заръчала на останалите да я чакат. Те не изпълни уговорката и продължили наред. Обидената жена, като не ги заварила, отправила тежка клетва към тях да се вкаменят. Тя се сбъднала на момента, а безжизнените тела на сватбарите (людето) стоят и днес на това място.
Имената Друманови скали и Друман дупки най-вероятно произлизат от личното име Друман. Местно предание разказва за живял по тези места човек, наричан от хората дядо Друман, който се крил по тези места от османските власти. Названието Осеновски скали е свързано с това на близкото с. Осеново, в чието землище се намират.
Скалния комплекс Сватбата е със статут на защитена територия от 19.04.1976 г. Тя има площ от 13,1 хектара. В нея са забранени сечта, изкореняването на треви и храсти, пашата на животни, разкриването на кариери, строителството, чупенето, драскането и повреждането по какъвто и да е начин на образуванията.
Използвана литература:
Даутов 2012: Даутов, Н. Скалните образувания Сватбата (Друманови скали) и Митровица край селата Осеново и Филипово. // Родопи, бр. 1-2. 2012, стр. 52-57.
Връх Мѝтровица (1360 м) се издига на един от многобройните ридове, разделящи долините на реките, притоци на Места, които водят началото си от Дъбраш. По въздушна линия отстои на по-малко от 3 км от селата Филипово и Осеново – на югоизток от първото и на югозапад от второто. На север и североизток ск ...
На 3 км юг-югоизточно от село Осеново, в югоизточното подножие на връх Митровица, се намира интересна група скали. Човек дори може да не ги забележи или пък да не им обърне внимание, макар че буквално стъпва върху тях. Причина за това е, че те са надвесени над склона, който стръмно се спуска на югоз ...
В южната част на пролома Момина клисура – на около километър на юг от разклона за село Буково, река Места образува неголямо долинно разширение. То е дълго малко над 2 километра, а широчината му достига 550 метра. Формата му, поради особеностите на релефа, наподобява дъга, обърната на запад с изпъкна ...
След тежката работна седмица, не ме свърташе в къщи. Реших да направя излет из Родопите. Съботата на 28 март 2008 г. бе слънчева, но малко ветровита. Няма отказване! В този ден мой приятел ходи по работа в с. Скребатно. Възползвах се от предложения безплатен транспорт. Шосето за Скребатно и Осиково ...
„На 22 априлъ 1920 год. падна другъ единъ многозаслужилъ синъ на Родината ни – Стоянъ Мълчанковъ, народенъ представителъ, известенъ революционеръ и дългогодишенъ народен просвѣтителъ. Загина той на пѪть от Неврокопъ за Разлогъ (Мехомия) въ Момина клисура, при мѣстността Буковска лѪка нападнатъ отъ р ...
Светѝцата. Така жителите на с. Господинци наричат една скала, в коритото на р. Места, на 3 км на северозапад от селото. В съседство, по склонове на Родопите и Пирин, има още няколко големи такива. Населението назовава всички с общото име Светѝците – по светица, в българската топонимия „най-общо“ свя ...
Гъбова скàла. Или скала, която има формата на гърбица. Това интересно образувание се намира на рида, който разделя долините на реките Костенска и Туфча. По въздушна линия отстои на малко повече от 2 км северозападно от с. Господинци. Най-лесно обаче се достига тя, ако се подходи откъм с. Баничан. Ка ...
Параклисът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се намира в южния край на село Брезница. Историята му е свързана с името на Димитър Станков, преселник от близкото село Обидим. Един ден му се присънва, че на това място трябва да се издигне манастир. Поради липсата на средства той прави само малък ...
Златарица е ляв приток на река Места. Дълга е 21 km. В горното си течение, западно от местността Прътеви ливади, недалеч на юг от махалата Гарван, тя навлиза в една теснина, където образува няколко прага и водопади. Мястото наподобява ждрело. В един участък, от двете страни на речното корито, стърч ...
Храмът „Свети Димитър“ се намира се на площада в центъра на с. Корница, Неврокопско. Оградена е от неголям добре поддържан двор, в който до неотдавна растеше вековен чинар, чиято възраст бе около 400 години. През 20-те години на XX век Паско Илиев Терзиев, бежанец от сярското с. Фращен, като учител ...
Изтегли материала като е-книга
