На около 8 km на юг-югозапад от гр. Радовиш (12 km по асфалтов път), се намира с. Дедино. Същото е застроено почти на билото на малката планина Смърдеш. На по-малко от 3 km на изток от него се издига връх Смърдешник – висок 849 m. На почти същото разстояние на запад пък е върхът Бела глава, познат и с името Венец – с абсолютна височина 763 m. Северно от селото е планинското поле Атанасица.
Макар и в непосредствена близост до Радовиш, административно, днес Дедино е в състава на община Конче. Разказва се, че някога в една от къщите му Гоце Делчев оборудва работилница за направа на бомби. Понастоящем тази сграда е разрушена почти до основи.
В югозападния край на Дедино, където са селските гробища, на няколко десетки метра западно от шосето за с. Конче, се издига църквата „Св. Николай“. Тя е с много дълга и богата история. Съградена е през 1477 г. от някой си Петко Малешевец. В 1849 г. Айта Стаменов я разширява от запад. Така се стига до началото на XX век, когато (през 1910 г.) църквата е напълно обновена от майстор Стоил, за което свидетелства поставената на северната стена – в нишата над вратата, плоча.
Във времето след това храмът е претърпял и други преустройва, както отвън, така и от вътре. Не открих сведения кога е изградена откритата галерия от север и запад.
Църквата е добре осветена – с по 5 прозореца на южната и северната стени и 2 на западната. Покривът е двускатен, без купол, със скосявания от изток и запад, покрит с керемиди.
В сегашния си вид подът на храма е застлан с мраморни парчета камък, с различни размери. Колоните, които разделят корабите, за белосани. Между тях са разположени троновете на миряните. Иконостасът е също нов, дъсчен, на места рисуван. На него има 3 реда икони, сравнително нови. По-старите такива са подредени над троновете край стените на църквата.
На метри северозападно от храма е издигната нова камбанария. Тя е изцяло от железобетон, със скромни размери. На нея има една камбана.
През 1890 г. местните първенци – свещеник Петър Васев, Трайко Хаджиевски, Илия Граматик и Никола Мицев подемат инициативата за построяване на българско училище към църквата „Св. Николай“. Те се обръщат за съдействие към Българската църковна община в Радовиш, с чиято подкрепа и съдействие успяват да получат разрешение от властите. Училището е построено през следващата 1891 г. На 10 септември то отваря врати и приютява 75 ученици (45 момчета и 30 момичета). Пръв учител в него е Георги К. Икономов от гр. Радовиш с помощник гореспоменатия Никола Мицев от Дедино. Две години по-късно – на 2 май (летен Атанасовден), в който ден в селото ставал събор, училището е осветено. Това става след службата в храма. Тогава е проведен и годишният изпит на учениците. На тържеството присъстват главният български учител в Радовиш – свещеник Александър поп Орушев (бащата на водача на ВМРО Тодор Александров), и каймакаминът на града – Ресим бей.
Споделям тези сведения за някогашната училищна сграда към храма, тъй като са една интересна и малко позната част от историята ни. А вие, ако минавате през Дедино, отбийте се да видите храма „Св. Николай“.
© Николай Даутов
© Български турист