Беслет е най-високият (1937,3 м) връх на един от големите родопски дялове (издига се в североизточния му край) – Дъбраш. По въздушна линия отстои на 4,3 км на югозапад от с. Побит камък, на 6,3 км източно от построените в местността Сариалан сгради на бившето Горско стопанство „Вищерица“ (сега към Държавно горско стопанство „Места“) и на 7,7 км на северозапад от сградите на бившето Горско стопанство „Беслет“ (сега Държавно горско стопанство „Гърмен“).
Като изходна точка за достигането и изкачването на върха избрахме сградите на бившето Горско стопанство „Беслет“. До тях, от най-близкият град – Гоце Делчев, се стига по асфалтирано шосе с дължина 37 км, което минава през селата Гърмен, Лещен, Горно Дряново и Ковачевица.
Трябва да се каже, че в участъка над с. Ковачевица – с дължина 15 км, в голямата си част, пътят е в много лошо състояние. Тук той е изровен и осеян с дупки, а в малък участък (около 2 км над селото) асфалтовото покритие въобще липсва.
Може да се използва и един друг път, през с. Долно Дряново и местностите Гроба и Ранча, който е по-дълъг – 57 км от гр. Гоце Делчев. Същият в участъка (с дължина 15 км) Гроба – Ранча – сградите на бившето Горско стопанство „Беслет“, е почвен, но много добре поддържан.
Изходна точка за маршрута до в. Беслет е мостът при водослива на реките Канина и Каялидере (Каялийска река), отбелязвана в картите и с името Хайдушка река. Тръгва се на север по левия бряг на втората. След няколко минути се достигат големи поляни, на които са построени стопански сгради. Тук пътят пресича реката и се разделя. Левият (на запад и северозапад) се пренебрегва и продължава по десния (на североизток).
За около 40 минути се достига местността Мишова поляна, където се минава край няколко вили и изоставени постройки (бивш пионерски лагер) вляво. Малко след тях реката се пресича и се продължава по левия ѝ бряг – на север, като отклонението надясно (югоизток) се пренебрегва.
Постепенно долината на реката се стеснява, а пътят често я пресича. Не на всички места, където става това са изградени мостове, което трябва да се има предвид. На около 1,30 ч. след Мишова поляна се достига поредния брод. На това място в коритото реката има няколко циментови тръби.
След пресичането на реката, пътят поема на североизток край един неин ляв приток, пресича го и се разделя. Десният (на югоизток и изток) – край потока, трябва да се избегне. Продължава се наляво – в северозападна посока. Скоро отново се достига Каялийска река и се поема срещу течението ѝ.
Постепенно долината се разширява. 20-на минути по-нагоре пътят отново се разделя. Продължава се по този надясно (на север и северозапад). След още 10 минути се минава през брод и се достига местността Хайдушки поляни (2,40 от началото на маршрута).
Малко след поляните пътят се раздвоява за пореден път. Десният (на северозапад), край един ляв приток на Каялийска река, се пренебрегва и се поема наляво (запад) – край самата Каялийска река, която тук представлява неголям поток. За половин час се достига следващ разклон.
На това място продължаващият покрай реката (на югозапад път се изоставя и се поема надясно (североизток). Следва кратко стръмно изкачване през гората. За по-малко от 15 минути се достига гърбището на Дъбрашкия рид. Мястото представлява оградена от гора поляна, седловина между в. Беслет – от югозапад, и кота 1783 м – от североизток.
Тук пътят отново се разделя. Десният (на изток) – за кота 1783 м, се пренебрегва и се поема по левия – в началото на югозапад, след това на северозапад и отново на югозапад. До крайната цел – в. Беслет, се стига за малко повече от половин час (3,55-4 ч. от началото на маршрута).
Понастоящем в. Беслет не предлага кой знае какви гледки. Темето му е заето от голяма поляна, която ограждащата я гора постепенно поглъща. Тук е поставена метална пирамида, на метри от която са останките от някогашна дървена триангулачна такава.
Връщането става по описания вече път.
Панчелиев 1973: Панчелиев, А. Дъбраш. София: Медицина и физкултура, 1973.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист