Годината е 2007, а месецът юли. Имах ангажимент за събота сутринта и цяла седмица се чудех как да се придвижа с обществения транспорт в късния следобед до х. „Вихрен“. В крайна сметка нищо не стана. С един приятел се зарекохме в неделя рано-рано да хванем из Пирина. За целта си взех почивен ден (понеделник) та ходенето да бъде на ниво.
В 5 ч. сутринта се качихме на автобуса и в 6:20 бяхме Банско, пред х-л „Стражите“. Бях се разбрал да се изчакаме с Дидо и Ива, които идваха от София с кола, за да започнат 20 дневното си скитане по Пирин. Те дойдоха към 7 ч. и заедно тръгнахме към х. „Вихрен“. Там се и разделихме. Дидо и Ива тръгнаха към Безбог, а ние с Динко хванахме към Бъндеришка порта.
На хижата имаше много народ, тръгнал за връх Вихрен, докато по „нашата“ пътека бе спокойно. На Муратово (Овинатото) езеро спряхме за закуска. Упътихме група хора накъде да поемат за Влахински превал, след което щурмувахме Бъндеришка порта. Там оставихме раниците и се отбихме да видим Гергийските езера. Направихме го заради спътника ми, който посещаваше това място за първи път.
Върнахме се за раниците, след което поехме надолу, през циркуса Голямо Спано поле. В долната му част срещнахме санданчани, тръгнали за езерата, а после група рибари, които идваха от Синаница. На заслона в местността Малко Спано поле хапнахме и пихме по една кока кола за 1,50 лв. Преди да продължим към х. „Беговица“ наблюдавахме 5-6 джипа, които се бореха с коловози и камъни, за да стигнат заслона. Какъв е този мерак да си чупят колите, като могат да ги оставят 200 метра по-надолу на равното, така и не разбрах!
Превалихме широкия гръб на рида на Арнаутските гробища, пресякохме Атмегданската река и достигнахме разклона за Чаирски езера. Тъй като беше рано, решихме да обходим циркуса Чаира и хванахме нагоре към него. Напълнихме шишетата с вода от река Башлийца и навлязохме в клека. Малко преди най-ниските Чаирски ез. срещнахме хижаря на „Беговица“. И той излязъл на разходка. Нагоре имаше и други хора, което ме изненада. Обикновено трафикът по тази пътека е слаб. На бъбрековидното езеро под Превала спряхме да полежим и похапнем. Разхладихме и краката в езерото. Изненадата бе пълна, когато купища дребна риба се нахвърли и започна да хапе. Оказа се, че това е плевелна риба. Информацията ни даде човек от парковата охрана, после на хижата.
Време беше да се качим и на Превала. От там се отвори позната за мен и нова за Динко панорама към Превалските и Валявишките езера, гарнирана с Газей, Обидимските ушици, Момини двори, Валявишки чукар и Мозговишка (Винарската) порта. Направихме много снимки.
Времето напредна и започнахме слизане в обратна посока като задминахме група от Сандански. Спряхме чак на р. Башлийца, за да пием вода, след което поехме към х. „Беговица“. Слизането към долината на Мозговица беше истинска мъка. Хвойната бе заела пътеката и изподрахме краката си. В местността Бански гроб усетих, че обувките не са ми добре и си казах наум: „Утре ще ги пъхна в раницата“. На около 500 метра преди „Беговица“ работата се изясни. Усетих болка на единия пръст. Спукан мазол. До хижата се добрах с куцукане. Бях решил, че ще спя на чувал на поляната, но се отказах, тъй като беше доста замърсена, а и имаше коли.
Хижарят ни посрещна любезно, даде ни кърпи, сапун и на всеки по баня. Когато събух обувките, видях каква трагедия е настъпила. На всяко ходило по 3 броя мазоли. Повече от година ходех с тези обувки и никога не съм имал проблеми. Не мога да си обясня какво стана. Облепих най-големите рани с медицински лепенки и нахлузих маратонки. Хапнахме доволно – кюфтета, таратор, картофки, луканка, пихме и по ракия със салата, след което пожелахме приятна вечер на домакините и по леглата.
Сутринта станахме в 6:15 и напуснахме хижата. Предстоеше тежък за мен ден. Спътникът ми бе добре с краката, а аз охках на почти всяка стъпка. Закусихме на Даков мост и продължихме срещу течението на р. Беговица. Почивките бяха по-начесто от вчера по обясними причини. Слънцето бе срещу нас и снимките не станаха от най-добрите. На Беговишки превал към нас се втурнаха с лай 4 кучета, които пазеха стадо крави. С малко подсвиркване ги успокоихме и те завъртяха опашки. Почерпих ги по една вафла, за което ни облизаха подобаващо. Скоро се появи говедарят, повика ги и ги поведе към Горното Беговишко езеро.
Нямаше време да се пускаме към р. Мозговица и после да качваме Мозговишката порта, каквато беше идеята. По тази причина избрахме прекия път за Тевно езеро – под връх Каменица и неговата издънка Каменишката кукла. На заслона ни посрещна силен вятър и много не се застояхме. Хора нямаше. Единствено Валя – съпругата на хижаря Иван, заета с ежедневните си грижи.
Хапнахме по един сандвич, напълнихме вода и продължихме към портата между Кралев двор и кота 2722 m (сега наричана Момин двор). Там Динко се изкатери на Кралев двор, а аз останах да чакам. Няма как. Краката много ме боляха. От кота 2722 м се спусна една голяма група от 35-40 човека, тръгнали за Тевно езеро. Докато чаках проведох 3-4 телефонни разговора, след което се спуснахме в Кралевдворския циркус.
Полека и бавно, по пътеката, слязохме на Попово езеро. Последваха снимки и ядене на бисквити. Обменихме няколко думи с плажуващи и забързахме, тъй като имаше известен риск да изпуснем лифта. А с тези разранени крака никак не ми се слизаше пеш от х. „Безбог“ до х. „Гоце Делчев“. Стигнахме навреме. Тъкмо слязохме на долната станция и лифтът приключи работа.
Оттук нататък нищо интересно. Жегата бе трудно търпима. На стоп ни взеха любезни хора от Добринище, където печеше още повече. На спирката няма никаква сянка и аха да колабираме. Стопирах бус, който ни остави в с. Места, откъдето един автобус с работещ климатик ни превози до Гоце Делчев, където ни посрещна 40-градусов пек. Друго си беше горе!
Всички, над 50 снимки от прехода може да разгледате в приложената фотогалерия.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист