Бюст паметникът на Никола Иванов Парапанов – освободителя на Петрич, се намира в южния край на града. Издига се в зелената площ край ул. „Славянска“, северно до площад „Възраждане“. Открит е на 27 октомври 2012 г. по повод 100 г. от освобождението на гр. Петрич от османско иго. Негов автор е Евгени Гоцков от с. Коларово, Петричко – възпитаник на Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“ гр. София и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където изучава изобразително изкуство и скулптура.
Никола Иванов Парапанов е роден е на 10 декември 1874 г, в с. Фотовища (дн. Огняново), Неврокопско (дн. Гоцеделчевско). На две години остава без майка, а когато е 10-годишен турци убиват баща му. През 1895 г. постъпва като курсант във Военното училище в гр. София, което завършва 1900 г. Участва в Горноджумайското въстание (1902 г.) и в Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание (1903 г.). Служи в 1-ви пехотен софийски полк. Уволнен е от служба на 1 декември 1909 г.
Преди обявяването на Балканската война (1912 г.) ръководството на Македоно-одринското опълчение определя капитан Парапанов за войвода на чета – партизански взвод № 3, със задача да действа пред фронта на Седма рилска дивизия.
Димитрина Бъчварова, в статията „Хроника на героизма“, пише: „В тила на турската армия четата провежда редица смели бойни акции: прекъсва телефонните и телеграфните жици между Петрич и с. Цапарево, устройва засада на една турска батарея при с. Илинденци, унищожава я, като затворите на оръдията хвърля в р. Струма. Изключително хладнокръвие и храброст четниците проявяват при разгрома на голяма турска рота при с. Райчово. Убити са повече от 50 турски войника - четата не дава нито една жертва. Близо до Свети Врач (днес град Сандански) четниците унищожават турски обоз от коли и камили, натоварени с провизии. Веднага след това се озовават в с. Цапарево. Със своята бърза маневреност капитан Парапанов създава впечатление, че в Петричко гъмжи от комити. Това впечатление се засилва още повече след бягството на мюдюрина от с. Цапарево в Петрич, който, смъртно изплашен, уверява каймакамина на града, че към него се приближава голям отряд четници. На 27 срещу 28 октомври през нощта уплашената турска администрация и част от турското население напускат града. Опасността от евентуалното им връщане не е изключена, затова революционната организация поема съдбата на града в свои ръце. Изпратени са куриери в с. Старчево, където по това време се намира капитан Парапанов. Без да губи време, още същата вечер, на 28 октомври, Парапанов влиза в Петрич. На проведената среща с градските първенци е определена първата свободна българска административна власт- околийска и градска. Начело на околийското управление застават изтъкнатите учители Иван Телятинов, Тодор Стоянов, Стоян Тушков, Иван Тодоров и Андон Малчев. Градът е оглавен от Михо Попов — кмет, с помощници Януш Стойчев и Зия бей. За комендант на града е обявен капитан Парапанов. На 29 октомври новата власт свиква митинг, на който капитан Парапанов обявява Петрич за свободен град. Извоюваната свобода трябва да бъде защитена. Създадена е народна милиция от около 300 души. Пътищата към Петрич са поставени под наблюдение. Скоро става ясно, че от Струмица към града се придвижва една турска дружина редовна войска. Защитниците на града заемат позиции при местността Бяла Мара. Когато турският отряд попада в центъра на засадата, към него се отправя като парламентьор Зия бей. Той успява да убеди командира на дружината, че са обградени от голям брой българска войска и че съпротивата е излишна. Пленени са 250 турски войници и 4-ма офицери.
На 3 ноември 1912 г. българските войски от 3-и ескадрон на 5-и тракийски полк под командването на ротмистър Горанов влизат в гр. Петрич. Вестта за пристигането на българските войски се разнася бързо. Въпреки проливния дъжд цялото гражданство се струпва пред моста при казармите, за да посрещне с хляб и сол представителите на победоносната българска армия. Учителят Иван Телятинов произнася пламенно слово. Учениците развяват български трибагреник с пришит в средата лъв. Цветя, много цветя осяват пътя на освободителите,…“ (Бъчварова 1999: 45-47).
По време на Междусъюзническата война Никола Парапанов е командир на 15-та щипска дружина. Сражава се срещу сърбите в битката при Султан тепе. През Първата световна война (1915 – 1918) е дружинен командир в 28-ми пехотен стремски полк. Почива на 25 декември 1937 г. в гр. София.
ЛИТЕРАТУРА
Бъчварова 1999: Бъчварова, Д. Петрич през вековете. София: Македонски научен институт – София, Научно-информационна група – Петрич, 1999.
Водопадите са едни от лицата на планината Беласица. Ежегодно към тях се отправят стотици туристи и излетници, тъй като много от тях са лесно достъпни. Един такъв, наричан Ляшнишки или Лешнишки, е този на малката Ляшнишка (Лешнишка) река. Последната води началото си недалеч на югозапад от хижа „Конгу ...
Кòнгур (1951 м) е най-източно разположеният висок връх по билото на планината Беласица. Местните хора го наричат Кòнгуро. През него минава граничната линия между България и Гърция, за което напомнят, намиращите се на него изоставени, от времената на т.нар. Студена война, траншеи, телени заграждения, ...
Маршрутът от село Коларово до езерото Гьолчето и обратно е разработен от Дирекция на природен парк „Беласица“ като тематичен, наречен „Животът на кестена“. Той е примамлив вариант за туристи, които обичат кратките излети в планината, искат да се запознаят с живота на кестеновата гора и да научат пов ...
Църквата „Света Неделя“ се намира в югоизточните покрайнини на Коларово, на стотина метра от последните къщи. Местните хора я наричат и Новата църква. До нея се идва по черен път, който следи левия бряг на потока Дебрало, десен приток на Коларевска река. Инициатори за изграждането на храма са свеще ...
Ето че дойде време да направим и втора част на пътешествието ни из водопадите на река Камешница. Поводи се намериха. От предишното идване измина доста време, а лятото настъпва и водата в реката намалява, което прави водопадите не толкова атрактивни. Отново избрахме началната и крайната точки за наш ...
В тази част от Беласица, която попада на територията на България, Камешница е реката с най-много водопади. Тя се образува от сливането на няколко по-малки потоци, които водят началото си от северните склонове на планината. След събирането им тече в дълбока гориста долина, достига подножието на Белас ...
Яворнишкият водопад се намира на едноименната река, на около 1,5 км южно от с. Яворница. До него се достига лесно, по обособената с познавателна цел пътека, наречена „Пеперудите и цветята на Беласица“, край която има поставени информационни табла. От центъра на селото се тръгва по широка улица на ю ...
Паметникът, посветен на загиналите във войните от община Сандански, се намира се в централната част на града, в градинката до сградата, в която се помещават гимназия „Яне Сандански“ и ОУ „Христо Смирненски“. Историята му е дълга и изпълнена с превратности. В първоначалния си вид е построен през 191 ...
На 29 юли 2014 г. се навършиха 1000 години от паметната Беласишка битка между армията на българския цар Самуил и тази на Василий II – император на Византия, която се оказва съдбоносна за Първото Българско царство. Тя се е състояла в така наречената Ключка клисура – теснина западно от град Петрич, пр ...
Църквата „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се намира недалеч от центъра на гр. Сандански, на ъгъла на улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Георги“. Пространството около храма е опасано от ограда. В неговите предели е обособен малък парк. Тук, в непосредствена близост до църквата, е и сгра ...
Изтегли материала като е-книга
