Ето че дойде време да направим и втора част на пътешествието ни из водопадите на река Камешница. Поводи се намериха. От предишното идване измина доста време, а лятото настъпва и водата в реката намалява, което прави водопадите не толкова атрактивни.
Отново избрахме началната и крайната точки за нашия маршрут да бъде село Самуилово. Този път обаче тръгнахме не от неговия център, а от югоизточния му край – изхода в посока село Коларово. Тук, на ската до шосето, е поставен надпис, с големи главни букви - САМУИЛОВО. Първокласен ориентир! Освен това има уширение, където могат да се оставят превозните средства.
В началото се тръгва по черен път на юг. След 90 м той се изоставя и се поема по пътека вляво (юг-югозапад). Тя се изкачва стръмно нагоре през хубава широколистна гора. По нея са направени стъпала от естествени материали, а на места по дърветата е поставена лентова маркировка със зелена боя.
100 метра по-нагоре пътеката пресича пътя, продължава на запад и след други 250-300 м достигна поляните в местността Бялата чешма.
Бялата чешма
Самата чешма, построена през 1916 година от Шеста пехотна Бдинска дивизия, която се установява тук по време на Първата световна война, ни поднесе изненада. Предния път я намерихме занемарена, нуждаеща се от освежаване. Сега я заварихме, заедно с пространството около нея, почистена, с уреден кът за отдих.
От Бялата чешма поехме по познатия ни път за хижа „Лопово“, възползвайки се от маркираната със синя боя пътека, която спестява многобройните му серпентини. На места тя е вече е превърната в горски път.
Кмешнишкият водопад
Нагоре изоставихме синята маркировка и продължихме по жълтата – за Лопово.
Улисани в приказки неусетно достигнахме разклона за Кмешнишкия водопад, познат и с името Срамежливия. На мястото е поставена указателна табела. До него се спуснахме бързо, в началото по горски път – до къта за отдих, а след това по пътека.
На водопада оживлението бе голямо, тъй като минути след нас пристигнаха други две малки (от по 3-4 човека) групи. Нашата бе по-голяма – 10 души. Този път, заради по-малкото вода, снимки можеха да се направят и от по-малко разстояние. Моите не станаха добри, което установих малко по-късно, след като забелязах, че не съм задал правилните настройки на фотоапарата. Но когато го разбрах, бяхме вече твърде далеч и нямаше как да поправя недоглеждането си. Все пак се намират 2-3 по-читави кадъра.
Излетът ни продължи към друг един водопад, наричан Четала.
Водопадът Четала
От къта за отдих над Камешнишкия водопад, поехме на юг, по слабо очертана пътека през гората. Нагоре тя постепенно се губи в растителността. Все пак скоро достигнахме друг горски път, който се отклонява от този за хижа „Лопово“, и продължихме по него.
Скоро достигнахме мост на Камешница, под който водата на реката бучи в тесен и дълбок улей, като се блъска с все сила в скалите. Под самия мост и няколко метра по-нагоре има малки водопади, които са на практика недостъпни. Този под краката ни видяхме през една цепнатина на моста. Част от другия зърнахме отвисоко, надвесени над скалите. От последните в Камешница, също под формата на водопад, излива водите си един маловоден поток. На същия, малко по-нагоре срещу течението му, открихме и споменатия по-горе водопад Четала. Вярно, заради малкото вода не е толкова атрактивен, но всички го оценихме като много красив.
Връщането до изходна точка стана почти по същия път. Преките пътеки, които следвахме на изкачване, този път се постарахме да избегнем с цел по-малко натоварване на коленете. Обикалянето бе разнообразено от две змии – смоци мишкари, оплели се в любовна игра насред пътя. Подплашени от нас, те побягнаха в противоположни посоки, в търсене на спасение от заплахата. Така, с неочаквани допълнителни емоции, завърши и този ни преход сред красотите на Беласица.
В тази част от Беласица, която попада на територията на България, Камешница е реката с най-много водопади. Тя се образува от сливането на няколко по-малки потоци, които водят началото си от северните склонове на планината. След събирането им тече в дълбока гориста долина, достига подножието на Белас ...
Яворнишкият водопад се намира на едноименната река, на около 1,5 км южно от с. Яворница. До него се достига лесно, по обособената с познавателна цел пътека, наречена „Пеперудите и цветята на Беласица“, край която има поставени информационни табла. От центъра на селото се тръгва по широка улица на ю ...
Църквата „Света Неделя“ се намира в югоизточните покрайнини на Коларово, на стотина метра от последните къщи. Местните хора я наричат и Новата църква. До нея се идва по черен път, който следи левия бряг на потока Дебрало, десен приток на Коларевска река. Инициатори за изграждането на храма са свеще ...
Маршрутът от село Коларово до езерото Гьолчето и обратно е разработен от Дирекция на природен парк „Беласица“ като тематичен, наречен „Животът на кестена“. Той е примамлив вариант за туристи, които обичат кратките излети в планината, искат да се запознаят с живота на кестеновата гора и да научат пов ...
За Ключките водопади се заговори едва преди няколко години. С нелеката задача да проучат възможностите за осигуряване достъпа до тях се заеха местни хора и Дирекцията на природен парк „Беласица“. Усилията им се увенчаха с успех през 2019 година, когато бе маркирана скоро трасираната пътека. Изходен ...
На 29 юли 2014 г. се навършиха 1000 години от паметната Беласишка битка между армията на българския цар Самуил и тази на Василий II – император на Византия, която се оказва съдбоносна за Първото Българско царство. Тя се е състояла в така наречената Ключка клисура – теснина западно от град Петрич, пр ...
Мангъро е един от най-красивите и често посещавани водопади в планината Беласица. Обичайно това става по пътеката от с. Скрът, близо до което се намира. Неотдавна, с цел популяризиране на забележителностите на планината, Дирекцията на природен парк „Беласица“ разработи алтернативен лъчев маршрут до ...
Водопадът Мангъро е един от най-красивите в планината Беласица. Намира се на р. Доло (Ремешница). Носи името на близката местност Мангърско. По въздушна линия отстои на около 1,5 км юг-югозападно от с. Скрът. Той е лесно достъпен. От центъра на селото се тръгва по улицата на юг. За ориентир служат ...
Кòнгур (1951 м) е най-източно разположеният висок връх по билото на планината Беласица. Местните хора го наричат Кòнгуро. През него минава граничната линия между България и Гърция, за което напомнят, намиращите се на него изоставени, от времената на т.нар. Студена война, траншеи, телени заграждения, ...
Водопадите са едни от лицата на планината Беласица. Ежегодно към тях се отправят стотици туристи и излетници, тъй като много от тях са лесно достъпни. Един такъв, наричан Ляшнишки или Лешнишки, е този на малката Ляшнишка (Лешнишка) река. Последната води началото си недалеч на югозапад от хижа „Конгу ...
Изтегли материала като е-книга
