За Ключките водопади се заговори едва преди няколко години. С нелеката задача да проучат възможностите за осигуряване достъпа до тях се заеха местни хора и Дирекцията на природен парк „Беласица“. Усилията им се увенчаха с успех през 2019 година, когато бе маркирана скоро трасираната пътека.
Изходен пункт за посещението на водопадите е с. Ключ. То е разположено в северното подножие на планината Беласица, на височина 485 m. През него минава р. Липница, която го разделя на две части – източна и западна. Селото отстои на 19 km от гр. Петрич. От този последния се тръгва по пътя за ККПП „Златарево“. След 5.6 km се достига разклон. Тук се поема по шосето наляво, в юг-югозападна посока. След 2 km, на метри след разклона за с. Беласица, посоката става югозападна. Достига се с. Коларово, където се продължава на запад по т.нар. Подгорски път. Следват селата Самуилово, Камена и Яворница, след което се достига Ключ.
След моста на р. Липница, на места неправилно описвана и с името Ключка, указателна табела с надпис Ключки водопади насочва наляво (юг) към селото. Поема се по тясна улица, която следи левия бряг на реката. Минава се край комплекс „Династия“ (механа и стаи за гости) и след 300 m се достига уширение, където е изградена чешма. Тук могат да се оставят превозните средства.
На метри от чешмата започва пътеката за водопадите, маркирана със зелена боя. В самото начало трасето съвпада с тези за местността Гергевче (червена маркировка), местността Вадиоч (оранжева маркировка), местността Манастирчето и водопада Мангъро (синя маркировка) и връх Тумба (жълта маркировка). Върви се по левия бряг на река Липница, през чинарова гора.
След около 400 m реката се пресича. На това място е поставена информационна табела. Тук маркировките се разделят. Жълтата, синята и оранжевата, надясно (запад-северозапад), по черния път, се изоставят. Продължава се наляво (юг-югоизток) срещу течението на реката. В тази посока насочват маркировъчните ленти със зелена и червена боя. След броени метри те също се разделят. Червената маркировка – за местността Гергевче, покрай реката, се пренебрегва. Табелите насочват туристите по склона надясно (югозапад) по зелената маркировка.
Върви се по широка пътека, която скоро извежда на горски път. Той се следва само десетина метра, до място, където вляво се отделя друга пътека. В самото начало от двете ѝ страни има нарочно подредени камъни, а също и указателна табела. Нагоре се редуват стръмни и почти равни участъци. На някои по-опасни места са поставени осигурителни въжета. С използването им трябва да се внимава. На изкачване те могат да улеснят придвижването, но при спускане е по-вероятно да ви подмамят. Личното ми мнение е, че е добре, възможно най-скоро, да бъдат заменени със здрав парапет – дървен или метален, който ще даде необходимата сигурност на туристите.
На едно място, в непосредствена близост до пътеката, вниманието ми привлякоха няколко млади фиданки Дугласка ела (Pseudotsuga Douglasii), вид, чиято родина е тихоокеанското крайбрежие на Канада и САЩ, по-точно провинция Британска Колумбия и щатите Вашингтон и Орегон. Чудно, как са се озовали на това място!?
Малко преди водопадите, вляво под пътеката, има чешма – изворче, към която насочва табела – стрелка. Там е поставено и табло с информация за рядката за България царска папрат. Следва кратко спускане до р. Липница, където на метри преди първия от водопадите, трябва да се преодолее голяма наклонена скала. Тук трябва да се внимава, тъй като мястото е влажно и хлъзгаво.
Веднага след споменатата скала се виждат два от Ключките водопади, именувани Чергата и Метлата. При първия има дървен мост с парапет. Преминаването по него трябва да става с повишено внимание, тъй като дърветата са хлъзгави. На броени метри след моста е вторият водопад – Метлата. Височината му, както и тази на Чергата е незначителна, от порядъка на няколко метра.
Следва преодоляването на малък стръмен участък по дървена стълба и пресичането на реката по друг мост. Малко над него е третият водопад, именуван Вретеното. Той е с по-голям пад от другите два. Представлява тесен улей в скалата, по който водата се спуска с голяма скорост. Под него има мост, по който не успях да премина, тъй като водата го заливаше, а пръските ѝ, които се разнасяха на няколко метра в страни, ми попречиха да направя снимки от желаната позиция. Ето добър повод отново да посетя Ключките водопади.
Връщането до изходната точка става по същия път.
Повече снимки вижте в галерията по-долу. Налична е и GPS следа на маршрута.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист