Водопадите на река Камешница - 1 част
Изтегли материала като е-книга
В тази част от Беласица, която попада на територията на България, Камешница е реката с най-много водопади. Тя се образува от сливането на няколко по-малки потоци, които водят началото си от северните склонове на планината. След събирането им тече в дълбока гориста долина, достига подножието на Беласица, минава при село Камена, на 4 километра северно от което се влива отдясно в река Струмешница.
Разглеждайки картата избрахме началната и крайната точки за нашия излет да бъде с. Самуилово. То отстои на 12 километра от град Петрич. Съседни нему населени места са Коларово и Камена, разстоянието до които (по асфалтиран път) е около 2 километра. До 1935 година Самуилово носи името Димидово. Жителите му са наследници на бежанци от град Кукуш и селата Липош, Горни Порой и Долни Порой, намиращи се понастоящем на територията на съседна Гърция, които се установяват тук след Междусъюзническата война от 1913 година.
По информация, получена от жители на селото, водопадите на река Камешница и нейните притоци са седем на брой. Нашата цел за деня бяха три от тях – двата най-високо разположени и този, за който се твърди, че е с най-голям пад.
Тръгнахме от площада пред читалище „Антон Попов“ по маркировката със синя боя. Скоро достигнахме поляните в местността Бялата чешма. На това място на 15 август – празника на Самуилово и храмов такъв на неговата църква „Успение Богородично“, след тържествената служба, се организират традиционни борби. Имената на двама от най-успешните български борци през последните години – Серафим Бързаков и Кирил Терзиев, са свързани именно с този край. Първият е роден в съседното Коларово, а вторият в Петрич, но и двамата са израснали в Самуилово.
Самата чешма, чието име носи местността, е построена през 1916 година от Шеста пехотна Бдинска дивизия, която се установява тук по време на Първата световна война. Тя е много красива, но за съжаление не се поддържа достатъчно добре и се нуждае от ремонт. Надписът на нея гласи: „1915-1916 от Дунава през Тимок и Морава на Беласица, 6 п Бдинска дивизия“.
Недалеч, върху голям гранитен блок, е поставена и възпоменателна плоча на Антон Попов – функционер на Българската комунистическа партия, журналист, публицист и поет, роден в близкото село Гега. През 1942 година, след съдебен процес и произнесена смъртна присъда, той е екзекутиран на Гарнизонното стрелбище в град София заедно с поета Никола Вапцаров, Антон Иванов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов. Неговото име носят няколко учредения в Петричко – училището в Гега и читалищата в Самуилово, Боровичене, Яворница и Скрът.
От Бялата чешма поехме по пътя за хижа „Лопово“, възползвайки се от маркираната със синя боя пътека, която спестява многобройните му серпентини. На места тя се открива трудно, тъй като е скрита от тревата и клоните на дърветата. Идеята бе да отидем до най-високо разположения водопад, а останалите два да посетим на слизане.
Недалеч – на около 400 м на североизток от местността Разсадника, маркираната пътека преминава в почвен път. Тръгнахме по него с цел да избегнем дългото обикаляне по основния такъв за Лопово. Всичко вървеше по план до заслона и чешмата (не течеше вода), построени в памет на Васил Борисов Минев, където се натъкнахме на неочакван проблем. Маркировката насочваше в гората и се движеше измежду дърветата, без да има и следа от пътека. А очевидно такава е съществувала. Мястото – в сърцето на Природен парк „Беласица“, е превърнато в сечище, което се пресича от прокарани, с цел извозване на материала, нови горски пътища. Самата пътека е затрупана от клоните на отрязаните дървета.
С помощта на GPS навигация се ориентирахме в лабиринта от пътища и скоро достигнахме мястото, където нашата „пътека“ се събира с друга такава (маркирана със зелена боя), идваща (според поставените тук указателни табели) от село Коларово. Продължихме, следвайки маркировъчните ленти (основно със зелена боя, на места примесена с жълта) през просеките, а след това през нахвърляните върху пътеката клони, и излязохме на пътя за Лопово, недалеч от местността Юсинова рампа.
Доволни, от преодоляването на неприятния участък, поехме надолу – посока Самуилово. След около 800 м достигнахме мястото, където се отделя почвен път, който щеше да ни отведе до първия от водопадите. Отиването до него се оказа не така лесно, както очаквахме. Пътят не се поддържа и в голямата си част е обрасъл с храсталак и млади фиданки. Допълнително препятствие се оказаха и падналите на няколко места дървета. В края пътят преминава в пътека, която извежда до самия водопад.
При вида на гледката забравихме преживените трудности и дълго се наслаждавахме на разкрилата се пред очите ни прекрасна картина. Красотата, която заслужава да се възпее от някой поет.
Данни за височината на водопада, който отстои по въздушна линия на около 800 метра на запад от хижа „Лопово“, не успях да открия. Той наподобява каскада от няколко такива – с обща височина над 50 м, които скачат по стръмнината, образувайки красива лента, чиито разхлаждащи пръски дават живителна влага на растенията наоколо. Разбира се картината е различна през годината. Вероятно по време на летните горещини той не е така атрактивен.
В началото се върви по почвен път, който стръмно се спуска по склона към сух дол и преминава в пътека, която се губи в поляна, обрасла с висока трева и храсталак. 
До последния от набелязаните за посещение водопади, наречен Камешнишки или Срамежливия, достигнахме по познатия ни вече начин – връщане на основния път и слизане до поредното отклонение. На мястото е поставена указателна табела. Освен това, за разлика от вече посетените два водопада, пътеката (в началото горски път) до този е облагородена, добре поддържана, обезопасена и маркирана.
По време на пълноводие заснемането на Камешнишкият водопад е доста трудно. Водата, която образува 21 метров скок, буквално се разбива в образувалият се под него вир. От последния изхвърчат милиони капки, които се разнасят наоколо и бързо покриват обектива на фотоапарата. По тази причина се наложи да направим снимки от по-голямо разстояние.
Излетът ни завърши на мястото, откъдето и започна – с. Самуилово, с което се разделихме малко преди залез слънце, доволни от видяното и преживените емоции. Още снимки от прехода вижде във фотогалерията по-долу.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист
GPS маршрути
Материалът е написан от:
Включен в списание:
В близост можете да намерите:
