Кòнгур (1951 м) е най-източно разположеният висок връх по билото на планината Беласица. Местните хора го наричат Кòнгуро. През него минава граничната линия между България и Гърция, за което напомнят, намиращите се на него изоставени, от времената на т.нар. Студена война, траншеи, телени заграждения, бункери и гранична вишка.
Достигналият върха при ясно време е възнаграден от прекрасни гледки към близки и далечни обекти. На юг блести голямото Бỳтковско езеро (Керкѝни), на изток стърчи Славянка (Алиботуш), на североизток възправя снага легендарния Пирин, на север Огражден планина, а на запад се протяга билото на самата Беласица.
Особено впечатляващи са панорамите през зимата, когато въздухът е най-чист и прозрачен, но изкачването на Конгур тогава не е по силите на всеки. През останалите сезони върхът е не по-малко привлекателен. Пролетта и лятото радват излетника с благоуханията на цветята и вкусът на сочните малини. А есента дарява погледа с неповторимите си цветове.
Най-удобните изходени точки за изкачването на в. Конгур са гр. Петрич и х. „Конгур“. От града до хижата води път – 15 км, от които 10 км с асфалтово покритие. Той започва от югозападния край на Петрич при спортния комплекс „Цар Самуил“, вие се по склона, набирайки височина, и след 7 км се разделя. Пренебрегва се отклонението надясно (юг), което след 1 км завършва при х. „Беласица“, и се продължава наляво (изток, а след това на север). След още около 3 км вляво (на северозапад) от шосето се отделя горски път за х. „Конгур“. По него при сухо време могат да се движат дори леки автомобили, но е по-добре, ако се използва превоз – кола или джип, той да бъде с висока проходимост. Пешаците могат да използват и маркираната (с жълта, а по-нагоре с червена боя) пътека, която на много места пресича пътя и спестява време. По нея разстоянието от асфалтирания път до хижата (преустроена за нуждите на туризма бивша застава) се изминава за около 1 ч.
От х. „Конгур“ се тръгва по горски път на югозапад. След метри се подминава разклонение вдясно (изток) – началото на познавателния маршрут „Пътека на мравката“, и се продължава направо (юг). Следи се маркировката с червена боя. След около 10 мин. се поема по добре очертана широка пътека през гората. Тя стръмно се изкачва по склона (следи гърба на широк рид), пресича на няколко места пътя, и след още 20 мин. продължава по него на запад. Върви се през гора и се достига остър завой (вдясно има останки от разрушена сграда) – местността Папỳльо. На това място пътя, който продължава на изток, се изоставя и се поема надясно (югоизток), по обрасла стръмна пътека. По нея бързо се набира височина и се достига широка открита поляна – местността Вършѝлото (някогашна площадка за хеликоптери), откъдето се открива гледка във всички посоки.
Недалеч оттук, в края на гората, има чешма, откъдето при нужда могат да се попълнят запасите от вода. За да се отиде до нея се продължава по пътя на югозапад, като след няколко десетки метра, се поема по обрасла пътека вдясно. Тя минава през обрасъл с малини участък, спуска се по склона на долу и извежда до чешмата.
От Вършилото за в. Конгур се продължава по маркираната с червена боя пътека на югозапад. На места лентовата маркировка е дублирана със зимна – стълбова. След около 45-50 мин. се достига скалиста кота отбелязана в картите с името Малък Конгур (1827 м), а след още около 25-30 мин. и самия в. Конгур.
в – връх; гр. – град; м – метра; мин. – минути; т.нар. – така наречният; х. – хижа; ч. – часа.
Благоев 1925: Благоев Т. А. Беласица. София: Изд. на „Географско четиво“ – София, 1925.
Топалова-Жежиха 2012: Топалова-Жежиха, Л. Туристически пътеводител на Беласица – България, Македония, Гърция. Българска фондация Биоразнообразие, 2012.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист