Николай Даутов
Хаджидимовският манастир „Свети Георги“ се намира на по-малко от 600 метра (по въздушна линия) на юг от едноименния град. Разположен е на най-високото място на рида, който огражда от юг Неврокопската (Гоцеделчевската) котловина. Божий промисъл бележи най-новата история на обителта, която започва около 1850 г.
Една нощ в съня на овчаря Атанас Лазаров, родом от близкото село Копривлен, преселил се да живее в село Горна Сингартия (днес квартал на гр. Хаджидимово), се явява млад мъж на кон. Той му нарежда да разкопае една могила на височината над селото, тъй като е дошло времето да бъде изваден от земята. Атанас не обръща внимание на съновидението, но на следващата вечер то се повтаря. Пастирът споделя това на съпругата си, която го взема на присмех. На третата вечер обаче младият конник отново се явява с настояване копаенето да се започне веднага.
На развиделяване Атанас отива при обраслата с храсти и дървета могила, нивата край която тогава е собственост на местен турчин. Там заварва този последния да обработва земята с волски впряг. Разбрал намерението на Атанас, против волята на светеца, ядосаният турчин го прогонва. Когато се връща на нивата обаче, впрегнатите воловете лягат на земята и отказват да му се подчинят. Въпреки многобройните подкани и заплахи животните не помръдват. Привлечени от врявата, собствениците на съседните ниви се събират на мястото и започват да разпитват изплашения от случващото се стопанин. След като научават какво е станало, по-възрастните от тях разказват на турчина, че могилата е църквище (място, където някога е имало християнски храм) и му дават съвет да остави Атанас да продължи започнатото.
Собственикът се вслушва в думите на съседите си и Атанас е извикан да се върне и да продължи да копае. В този момент воловете сами се изправят готови за работа. Слисаният турчин решава, че това е Божие знамение и ако мястото наистина се окаже църковно, ще дари нивата си. Така и става, тъй като Атанас открива малка икона на св. Георги. Предполага се, че тя е рисувана през втората половина на XVII или началото на XVIII век. Въпреки това за близо 200 години под земята, повредите от влагата и гниенето са незначителни.
Новината се разнася бързо и на мястото е построен малък параклис в чест на светеца. До него по-късно е изградена и сграда на поклонниците. Най-голямото желание на местните хора обаче било някогашният голям храм да бъде възстановен. И наистина, не се изминава много време и те се сдобиват с позволение за изграждането на църква. Тя е завършена през 1864 година, а на следващата 1865 година осветена.
Още с възобновяването покровителстваната от св. Георги обител получава голяма слава и почит. Една вестникарска дописка от 1896 г. съобщава, че навсякъде в района Гергьовден се празнува много тържествено, но: „Най-тържествено се празнува в село Горна Сингартия.“ И продължава: „Освен селяните от селото Горна Сингартия и от ближното му Долна Сингартия, които квартируваха по домовете си, тука бе се събрал вънкашен свят повече от 5-6 хиляди души… Много немощни и недъгави дохождат тук, за да получат изцеление. Цели четири нощи (три пред самия празник и една след него) църквата „Св. Георги“ се пълни от болни, които нощуват прави, сгушени един до друг и получават олегчение… В самия ден на празника, на службата, която се извърша от Негово Високопреосвещенство Св. Неврокопски Български Митрополит Г-н Иларион с осем свещеника и един дякон, църквата беше съвършено препълнена и не бе побрала нито 1/10 част от гостите.“ В един рапорт до екзарх Йосиф I самият митрополит Иларион казва, че в този край има две чудотворни църкви – тази в село Горна Сингартия, а другата в село Тешово.
На 29 юли 1979 година в манастирския храм избухва пожар и го унищожава напълно. Единствено иконата на свети Георги по чудо оцелява сред пламъците. Още на следващата година църквата е възстановена.
През последните години започна ново мащабно преустройство на целия комплекс. В това число и на неговата църква, която е напълно обновена. Въпреки че все още текат някои довършителни работи, манастирът впечатлява гостите с уреденост, чистота, уют и спокойствие.
Обителта се радва на голяма популярност и ежегодно се посещава от хиляди хора от страната и чужбина. В нея не само православните християни, а също и много мюсюлмани, търсят помощ и намират изцеление чрез иконата на свети Георги. Вярващите имат възможността да се поклонят и на копията на други две чудотворни икони: „Св. Георги“ от българския манастир „Свети Георги – Зограф“ и „Света Богородица Скоропослушница“ от друг светогорски манастир – „Дохиар“. Същите са дарени на Хаджидимовския манастир и са поставени на видно място в неговата църква.
Туристите, които идват в светата обител, не пропускат да посетят и разположения в съседство зоопарк, за който се грижи общинската управа. Там хората имат възможността да се разходят сред самите животни, които не са в клетки, а са оставени на свобода. Непосредственият физически контакт с тях поражда силни емоции и е истинско зрелище както за децата, така и за повечето възрастни.
© Николай ДАУТОВ
© Български турист