География
Хижа-наблюдателница „Черни връх“
Г. Клисаров Четиридесет години след историческия излет на Алеко Константинов до Черни връх, в който взеха участие 300 софийски граждани, и това бе отбелязано като голямо събитие, витошкият първенец (2286 м.) се украси с хижа наблюдателница. Осъществи се една стара идея, завърши се още едно културно ...
Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“
Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“ Архитект П. Калчев След успешното завършване постройката на най-високата в Югоизточна Европа наблюдателница на в. Мусала и добитите поуки от строежа на същата, се пристъпи в края на това лято към осъществяване на втората високопланинс ...
Освещаване на наблюдателница „Черни връх“ (2286 м.)
Киро Киров На 27 октомври т. г. „туристическото лято“ завърши с освещаването на Черновръшката наблюдателница – втората по надморска височина обсерватория не само в България, но и в Балканския полуостров. По този начин се постигна още един идеал на българските метеоролози, който в миналото е неразри ...
Пещерата Алистрати
Пещерата Алистрати е една от най-красивите в Гърция. Намира се недалеч на югоизток от едноименното село в местността Ташлъка (от тур. taşlık – камънак). Тази последната днес е по-известна с имената Пèтрото, Петротò (гръц. Πετρωτό) и Петрòтопос (гръц. Πετρότοπος). В буквален превод петротопос ще рече ...
Народни поверия за рилските езера
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Родопи, а не Родопа
Иван НИКОЛОВ Заглъхналият спор „Родопа или Родопи“ доведе до там схващането на хората за тази планинска система, че днес безогледно и без всякаква отговорност се шири името „Родопа“, употребявано от мнозина като по-съвременно, по-мощно или по-звучно. Ние сме свидетели как през 1934 г, се преимен ...
Пѫтьтъ към леденитѣ богове
На Кирил Минков Ударитѣ на стоманенитѣ пикели още звънятъ въ спомена за първия ни опитъ да пребродимъ рилското ледено царство. Надъ насъ се надвесватъ съ зловеща усмивка могѫщитѣ чела на Рупитѣ и ни наблюдаватъ безмълвно и съ съжаление заради дръзкото ни желание да бѫдемъ първитѣ зимни гости на тия ...
Зимният траверс на пиринското карстово било 1934 г.
Когато туристътъ посещава лѣте планината Пиринъ, още преди да се е приближилъ до нея, спира погледа си върху рѣзко изразената скалиста карстова область, заключена между долинитѣ на Бѣла рѣка – северозападно и Бъндерица – югоизточно. Елегантно скалисто било, протакаще се между дветѣ долини, постепенн ...
Връх Вихрен
Връх Вѝхрен (2915 m) е най-високият в Пирин и трети на Балканския полуостров след първенците на Рила – връх Мусала (2925 m), и Олимп – връх Мѝтикас (2918 m). В източниците се отбелязва и с имената Èл тепе, Èлин връх и Ѝлин връх. Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседите си Ку ...
Байкушева мура
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Планинарството в Гърция и Гръцкият алпийски клуб
Гръцкитѣ планини представляватъ, безъ съмнение, голѣмъ исторически и митиченъ интересъ, при все това не тази е единствената причина, която привлича тамъ горе планинаря. И тѣ иматъ своитѣ хубости, които зовятъ любящия природата и който малко се интересува за мѣстото, кѫдето Зевсъ като дете се е криел ...
От ЦПШ до връх Орловец
Понякога човек иска за ден да отиде далеч от дома си – високо в планината, а вечерта отново да бъде с собственото си легло. Да! Той не желае да ползва услугите на някоя хижа или да зъзне нощем, в опита си да спи на твърдата земя, набутан в тясна палатка. Трудна работа, безсмислена, ще отбележат мног ...
Българската езикова памет в Източна Тракия
Резюме: В статията се разглежда ойконимия и топонимия от днешна Източна Тракия, която е от български произход. Въпреки обезбългаряването на областта през първата половина на ХХ в., такива следи са факт. Това се дължи и на преселеното там в по-ново време българоезично мюсюлманско население. Summary: ...
Четиринадесеть дни изъ Пирина, Родопитѣ и Бѣласица (част 1)
Б. п. Стоименовъ Столицата спи подъ златната покривка на есеньта. Бледиятъ ликъ на Витоша едва прозира презъ вуала на мъглитѣ. Пороенъ дъждъ шуми непрестанно. Меланхолията на есеньта гнети душитѣ. Какъ се ще на човѣка да наруши този съненъ покой на есеньта, да върне веселия глъчъ на лѣтото, да литн ...
Четиринадесеть дни изъ Пирина, Родопитѣ и Бѣласица (част 2)
Б. п. Стоименовъ (Продължение и край) Неврокопъ. Сгушенъ е въ края на една отъ диплитѣ на величествената мантия на Пирина. Казватъ, че носи името си отъ стария римски градъ „Nikopolis ad Nestum“, който е отстоялъ на часъ и половина далечъ отъ сегашния Неврокопъ, прѣко полето, въ южнитѣ поли на Род ...
Грънчарски езера
Грънчàрските езера са три на брой – едно голямо и две малки, разположени в южната част на едноименния циркус. Този последният обхваща изворните части на река Грънчàрица, един от началните притоци на река Бèла Мèста, към долината на която е отворен на изток. В останалите посоки циркусът е ограден от ...
Местност Сеното
Сеното е местност, поляни, разположени по билото на Пирин на юг от едноименния връх и на север от връх Ореляк. През нея минава трасето на международния туристически маршрут „Е-4“, маркиран с червена боя. В източна посока пък начеват пътеки за селата Лъжница и Добротино. Някога поляните в местността ...
Из омайната Рила (част 1)
Василъ Узуновъ На 9 авг. т. г. привечерь ме срѣщатъ професоръ Ив. М. и учитель Ал. Ил. И двамата весело и въ единъ гласъ ме питатъ: „искашъ ли да дойдешъ съ насъ на Рилския монастиръ?“ Но това бѣше въ сѫщность не питане, а настойчиво искане – непрѣмѣнно да се съглася. Азъ, макаръ да не се показахъ ...
Особености на южнославянското планинарство
ОСОБЕНОСТИ НА ЮЖНОСЛАВЯНСКОТО ПЛАНИНАРСТВО: ПЛАНИНСКИЯТ ТУРИЗЪМ СРЕД СЛОВЕНЦИТЕ, ХЪРВАТИТЕ, БЪЛГАРИТЕ И СЪРБИТЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ МОДЕЛ И НАЦИОНАЛНИЯ ХАРАКТЕР (КРАЯТ НА XIX - ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК) Светлозар Елдъров Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Заглавието на тази ста ...
Из омайната Рила (част 2)
Василъ Узуновъ (продължение и край) На 16 авг. сутриньта въ петь часа потеглихме прѣзъ източната монастирска порта за Рибнитѣ езера. Сега съставътъ на дружината бѣше промѣненъ. Поручикъ Сп. бѣше си отишелъ, понеже изтичаше отпуската му. Професоръ Д. не ни придружи – домашни причини го задържаха. В ...